Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 30

— Какво става, капитане? — запита Олрик, докато Уайлин и още трима се спуснаха по стълбите.

— Ваше Кралско Височество! — капитанът коленичи трескаво, преклони глава, сетне бързо се изправи. — Бентън! — викна към войника. — Искам още петима за охрана на принца немедлено. Мърдай!

— Да, сър! — войникът поздрави рязко и изтича обратно нагоре по стълбите.

— Да ме охраняват? — запита Олрик. — Какво става?

— Баща ви е бил убит.

— Баща ми? Какво?

— Негово Величество, кралят — открихме го мъртъв в кралския параклис, наръган в гърба. Има заловени двама нарушители. Джуджето Магнус потвърди. То ги видяло да убиват баща ви, но било безсилно да ги спре.

Олрик чуваше гласа на Уайлин, но не можеше да разбере думите. Те нямаха смисъл. Баща ми е мъртъв? Той бе говорил с него преди да иде в стаята на Тили, само преди няколко часа. Как може да е мъртъв?

— Настоявам да останете тук, Ваше Височество, под засилена охрана, докато приключа с разчистването на замъка. Може да не са били сами. В момента провеждам…

— Настоявай за каквото си щеш, Уайлин, но се махни от пътя ми. Искам да видя баща си! — настоя Олрик, избутвайки го настрана.

— Тялото на крал Амрат бе занесено в спалнята му, Ваше Височество.

Тялото му!

Олрик не искаше да слуша повече. Затича по стълбите, пантофите отхвърчаха от краката му.

— Не се отделяйте от принца! — сподири го викът на Уайлин.

Олрик достигна кралското крило. В коридора имаше тълпа, която се раздели при пристигането му. Вратата на параклиса бе отворена, вътре се бяха събрали няколко от главните министри.

— Принце! — повика го вуйчо му Пърси, но той не спря. Бе решил да се добере до баща си.

Не може да е мъртъв!

Зави зад ъгъла, прекоси стаята си и нахлу в кралските покои. Тук двойните врати също бяха отворени. Дами в нощници и роби плачеха силно отвън. Вътре две възрастни жени бяха заети да изстискват над леген порозовели парцали.

До леглото стоеше Ариста, сестра му. Бе облечена в червено-златна нощница. Пръстите й стискаха до побеляване един от орнаментите на леглото. Взираше се в положената на матрака фигура със сухи, но широко разтворени в ужас очи.

Връз снежнобелите завивки на кралското легло лежеше крал Амрат Есендън. Все още носеше същите дрехи, в които Олрик го бе видял, преди да се оттегли. Лицето му бе бледо, очите — затворени. В ъгълчето на устните му имаше малка капчица засъхнала кръв.

— Принце… имам предвид, Ваше Кралско Величество — вуйчо му се поправи, докато вървеше подир Олрик в спалнята. Вуйчо му Пърси винаги бе изглеждал по-стар от баща му — косата му бе сива, лицето му сбръчкано и отпуснато; но притежаваше елегантната стойка на мечоносец. Все още завързваше халата си.

— Благодаря на Марибор, че сте в безопасност. Страхувахме се и вас да не е сполетяла същата съдба.

Олрик не намираше думи. Просто стоеше и гледаше тялото.

— Не се притеснявайте, Ваше Величество. Ще се погрижа за всичко. Зная колко трудно трябва да е това за вас. Вие сте все още млад човек и…

— За какво говориш? — погледна го Олрик. — Да се погрижиш за какво? За какво ще имаш грижата?