Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 21

— За елфите ли говориш? — попита Мейсън. — Чух за това.

— И аз — рече Емералд. — Казват, че елфите нападнали някакво село. Чух, че избили всички — някои дори докато спели.

— Кой твърди това? Не ми звучи правилно. Не познавам елф, който да погледне човек в очите, още по-малко да го нападне — коментира Албърт.

Ройс грабна ботушите и наметалото и се отправи към вратата.

— Никога не си познавал елф, Албърт — рече той, докато излизаше рязко.

— Какво толкова казах? — запита Албърт с отправено към всички невинно изражение.

Емералд сви рамене.

Ейдриън извади кесията на Аленда и я подхвърли на виконта.

— Не бих се притеснявал за това. Ройс понякога е раздразнителен. Ето, раздели приходите ни.

— Но Ройс все пак е прав — каза Емералд. Тя изглеждаше доволна от това, че знае неизвестно за другите нещо. — Нападналите селото елфи са били диви елфи, чистокръвни. Тукашните мелези не са нищо повече от сбирщина мързеливи пияници.

— Хиляда години робство могат да причинят това всекиму — изтъкна Гуен. — Мога ли да си получа дела, Албърт? Трябва да се връщам на работа. Тази нощ сред клиентите на Дома са владика, магистратът и Баронското братство.

* * *

Сядайки на празна маса в Диамантената стая и разглеждайки посетителите, Ейдриън още не се бе отърсил от вчерашното напрежение. Стаята бе получила названието си от странната форма на разтеглен правоъгълник, предизвикана от начина, по който пристройката се вместваше в края на улица Капризна. Ейдриън познаваше — лично или по физиономия — почти всички присъстващи. Фенерджии, кочияши, калайджии; обичайната отбила се след работа тълпа. Всички изглеждаха уморени, захабени и мръсни; облечени в долнокачествени ризи и пристегнати като чувал панталони не по мярка. Предпочитаха тази стая, защото бе по-тиха и можеха да ядат на спокойствие. Но един индивид се отличаваше.

Седеше сам в далечния край на залата с гръб към стената. На масата му имаше само свещ; не си бе поръчал храна или пиво. Носеше широкопола филцова шапка, украсена със синьо перо. Жакетът му, облечен върху великолепна риза от златен сатен, бе направен от богат червен и черен брокат с подплатени рамене. Сабята му беше закачена към прекрасен кожен колан — в тон с ботушите му. Който и да беше той, определено не се криеше. Под масата имаше вързоп, застъпен от единия му ботуш.

Щом Ройс изпрати Емералд с информацията, че улицата е чиста, Ейдриън се изправи и прекоси стаята, спирайки се до празния стол пред непознатия.

— Нещо против компания? — запита.

— Зависи — отвърна мъжът и Ейдриън отбеляза леко нахакания калиански акцент. — Търся представител на организацията, наречена Ририя. От нейно име ли говориш?

— Зависи какво искаш — Ейдриън отвърна с лека усмивка.

— В такъв случай, заповядай.

Ейдриън седна и зачака.

— Казвам се барон Делано ДеУитт и търся да наема талантливи люде. Казаха ми, че наоколо има такива.

— Какъв тип таланти търсиш да наемеш?

— Умеещи да придобиват — отвърна ДеУитт. — Има нещо, което трябва да изчезне. Ако е възможно, бих предпочел да изчезне напълно. Но трябва да стане тази нощ.