Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 20

— Хубава работа, жена да няма достъп до собствената си задна стая.

— Съжалявам, момиче — каза Мейсън, затваряйки вратата след нея, — но Ройс щеше да ме одере жив, ако бях отворил без да питам.

Гуен ДеЛанси бе загадка за Долния квартал. Имигрант в Аврин от далечна Калис, бе оцеляла в града като проститутка и гледачка. Тъмната й кожа, бадемовите й очи и високите скули бяха уникално чуждоземни. Умелото нанасяне на грим и източният акцент я правеха съблазнителна илюзия, която благородниците намираха за неустоима. И все пак Гуен не беше обикновена блудница. За три кратки години успя да натрупа печалба и купи пазарни права в окръга. Само благородниците имаха право да притежават земя, но базиргяните преотстъпваха правото на търговия. Не след дълго тя притежаваше изцяло или имаше дял в голям район от Занаятчийска и по-голямата част от Долния квартал. Публичният дом в Медфорд, по-често наричан само Дома, бе нейното най-доходоносно заведение. Въпреки разположението му, благородници от близо и далеч посещаваха скъпия бардак. Гуен се славеше с репутацията на дискретност, особено що се отнася до самоличността на мъже, които не можеха да си позволят да се разчуе, че посещават бордеи.

— Ройс — рече Гуен, — един потенциален клиент посети Дома по-рано вечерта. Бе твърде нетърпелив да говори с един от вас. Уредих ви среща за утре вечер.

— Познаваш ли го?

— Разпитах момичетата. Никое от тях не го е виждало преди.

— Беше ли обслужен?

Гуен поклати глава:

— Не, интересуваше се от наемни крадци. Странно е как мъжът очаква проститутките да знаят всичко, когато той търси информация, но смята, че момичето ще пази неговите тайни до гроб.

— Кой говори с него?

— Тюлип. Каза, че бил чужденец, тъмнокож и спомена още, че имал акцент. Може да е от Калис, но не съм се срещала с него и не мога да кажа със сигурност.

— Сам ли беше?

— Тюлип не спомена нищо за спътници.

— Да говоря ли с него? — запита Албърт.

— Не, аз ще го сторя — отвърна Ейдриън. — Щом се рови насам, вероятно очаква да види такъв като мен.

— Албърт, утре би могъл да дойдеш и да наблюдаваш вратата за непознати — добави Ройс. — Аз ще държа улицата под око. Да са се навъртали нови наоколо?

— Доста беше натоварено; видях неколцина, които не разпознавам — спомена Гуен. — Четирима са в главния бар сега, а по-рано имаше друга групица от петима.

— Права е — потвърди Емералд, — сервирах на петимата.

— Какви бяха те? Пътници?

Гуен поклати глава:

— Войници, мисля. Не бяха облечени така, но си личеше.

— Наемници? — запита Ейдриън.

— Не мисля. Наемниците обикновено създават проблеми, награбват момичетата, бият се — знаеш ги. Тези бяха тихи, а един от тях май беше благородник. Поне така се обръщаха някои към него — барон… Трумбул май беше.

— Видях нещо подобно на улица Капризна вчера — обяви Мейсън. — Да са били окол’ дванайсет.

— Нещо случва ли се в града? — запита Ройс.

Размениха си изпълнени със съмнение погледи.

— Мислите ли, че има връзка със слуховете за убийствата край река Нидвалден? — запита Ейдриън. — Може би кралят свиква благородниците.