Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 1087

Ирауондона го изгледа злобно.

— Хайде, признай. Страх те е от мен — Ейдриън повиши глас. — Страх те е от мен, а аз съм просто човек. Дори не съм благородник или рицар. Знаеш ли какво съм? Крадец. И двамата с Ройс сме такива — Ейдриън посочи надолу по хълма. — Не сме нищо повече от двойка крадци. Баща ми беше ковач, работеше в едно мизерно селце недалеч оттук — Ейдриън се засмя. — Сирак и ковашки син — двама човешки крадци, ужасяващи елфическите лордове. Жалка история.

— От никой човек не ме е страх.

— Докажи го. Не го чакай да умре. Не бъди страхливец. Нападни ме.

Ирауондона не помръдна.

— Така си и знаех — рече Ейдриън и се обърна с гръб към него.

Нямаше звук. Ейдриън знаеше, че няма да има. Годините с Ройс го бяха научили на това. Лицата на зрителите му подсказаха, че Ирауондона се е раздвижил.

Ейдриън вече бе променил захвата си върху дръжката на големия меч. Пръстите му я обхващаха по начина, на който баща му го бе научил. Вече не се намираше на върха на Амбертън, стоеше в Хинтиндар зад ковачницата, слушайки бащините напътствия.

— Не поглеждай! — нареди Данбъри, пристягайки превръзката.

— Довери се на инстинктите си. Не отгатвай, знай какво прави. Вярвай. Действай!

Ейдриън замахна надясно. Огромният меч на Джериш Грелад улови утринното слънце в острието си и засия за един миг.

— Това е повече от сражение, Ади — каза Данбъри. — Това е каквото си. Каквото ще бъдеш — каквото трябва да бъдеш. Довери му се.

Коленете на Ейдриън удариха снега, разпръсквайки прах снежни кристали. Вече виждаше сянката, мракът на Ирауондона, който падаше отгоре му в гръб. Чувствайки тежестта на меча, той започна падащото извъртане.

Бе удар насляпо.

— Не е нужно да виждаш противника си, за да го убиеш — обясни баща му. — Просто трябва да знаеш къде ще бъде. Това е ключът към всичко. А ако знаеш, за какво са ти очи? Каква полза от зрението? Довери се на наученото и ще го удариш.

Ейдриън продължи движението, издигайки се на коляно, извъртайки рамо, докато хвърляше цялата си тежест в удара. Не погледна. Не се нуждаеше да поглежда. Знаеше. Знаеше точно къде се намира Ирауондона и къде щеше да се намира.

Чу как метал целува метал, когато елфът се опита да отрази удара. Но силата на големия меч и тежестта, подкрепила удара, бяха прекалено много за париране. Металът запя, но оръжието на Ирауондона изхвърча почти без съпротива. Тялото му оказа дори още по-малко съпротивление и Ейдриън завърши замаха, сякаш се упражняваше сам зад ковачницата. Единствената разлика бе бликналата кръв.

Сините факли засияха с ослепителна бяла светлина, сетне угаснаха с гръмко пращене.

— Ир а уондон — рече жрецът на Феррол, сетне, поглеждайки към Ейдриън, добави — Свършено е.

— Не! — изкрещя Моуиндули, вдигайки ръце. Канеше се да заговори, но когато се закашля, кръв блъвна върху робата му. Телохранителите започнаха да изтеглят оръжие, но изчезнаха с пропукване.