Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 1086

Ирауондона го погледна объркано, но Ройс вече не му обръщаше внимание. Взираше се в синьото небе.

— Беше права, Гуен. Беше права.

* * *

Елфическият лорд погледна през рамо и видя Ейдриън, превързан и застанал в кръглата арена. Ирауондона се изплю върху Ройс, придружавайки това с нещо, което звучеше като елфическо проклятие, погледна към Моуиндули и закрачи обратно.

Ирауондона влезе на арената.

— Оръжието ти е разрушено — рече със състрадателен глас той, посочвайки към срязаната на две алебарда.

— Не, не е — Ейдриън протегна ръка зад гърба си, изтегляйки огромния меч.

Ирауондона се поколеба, но сетне захвърли алебардата, за да изтегли собствения си меч, който просияваше като този на Моувин. Двамата пристъпиха към средата.

Ирауондона атакува първи, завъртайки се и замахвайки. Но Ейдриън хвана оръжието си с две ръце и отрази удара, сякаш още държеше копието. Стрелна се и нанесе удар, но елфът се изплъзна, нанасяйки моментално ответен удар, който Ейдриън отново пресрещна. Проблесна искра и двамата отстъпиха. Този път двамата дишаха тежко.

Ирауондона атакува и финтира. Ейдриън разгада залъгващия удар и се приготви да разсече, но тогава елфът подскочи във въздуха и се завъртя. Отделяше се от земята с такава ловкост, сякаш летеше. Мечът на Ейдриън разсече само въздух. Ирауондона се превъртя и докато се приземяваше, удари противника си по гърба с дръжката на меча. Ударът повали Ейдриън на земята.

Още не бе сварил да се изправи, когато елфът продължи атаката си. Рефлексите спасиха Ейдриън — претърколи се настрана и изрита Ирауондона в коляното. Елфът изгуби равновесие за достатъчно дълго време, за да може боецът да се изправи.

Ариста, Моувин, Магнус и Майрън притичаха до лежащия на склона Ройс, който дишаше тежко. Ариста не беше лекар, но Ройс изглеждаше зле. Земята около него бе пропита с кръв. Гърдите и страните му бяха хлъзгави и лъскави, мъчително борещи се за дъх. Очите му бяха подбелени.

— Не умирай, Ройс — каза му Ариста. — Чуваш ли ме? Трябва да останеш жив!

Ройс промърмори нещо и си пое въздух с ужасяващо клокочене.

— Спасих… спасих го.

— Още не си. Не е свършило! Ройс, чуй ме — тя взе ръцете му. — Не можеш да умреш, разбираш ли? Чуваш ли ме?

Той потръпна, главата му се разтресе.

— По дяволите!

Принцесата постави ръце на гърдите му, затвори очи и започна напева. Моментално усети съпротива, сякаш солидна стена ги разделяше. Дланта на Феррол не оставяше никакви цепнатини. Щитът бе непробиваем.

Тя отвори очи.

— Не мога да му помогна — рече на другите. — Ейдриън! Побързай! Той умира!

* * *

При звука на гласа ѝ Ирауондона се усмихна.

— Дори не е нужно да се бия, за да победя. По-бърз съм от теб. Мога да те отбягвам, докато той умре. Тогава Моуиндули ще стане крал. Но бъди уверен, че след това ще те убия. Ти ще бъдеш първият. Тогава ще убия жената ти, сетне онази императрица, след което ще изтрия всеки мъж, жена и дете от лицето на Елан.

Ейдриън кимна.

— Можеш. И когато синът ти и внукът ти те попитат за този ден, ти ще им разкажеш как в битката, която решила всичко, ти не си сторил нищо. Избрал си да бягаш, докато времето изтече, защото те е било страх да не бъдеш убит от човек в честен бой — проведен по волята на твоя бог. Тогава ще знаят, че видът ви е получил превъзходството си чрез страхливост, че човечеството ви е превъзхождало.