Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 1085

— Ела тук, принце — подигра се Ирауондона, крачейки към него. Ройс се изненада, че елфът може да говори апелански. — Наш ред е да потанцуваме — той размаха алебардата, завъртайки я отново, както когато се бе сражавал с Ейдриън.

Ройс още веднъж погледна към Ариста, сетне захвърли Алвърстоун.

Ирауондона се усмихна.

— Значи ще улесниш нещата?

— Не точно — отговори Ройс. — Просто не искам да те нараня по невнимание.

— Не мисля, че разбираш как стават нещата, принце.

— Напротив, смятам, че ти си обърканият.

— Просто го убий, идиот такъв! — нареди Моуиндули.

Ирауондона се втурна надолу по склона и замахна. Ройс избегна удара, отстъпвайки още назад.

— Бърз си — каза му Ирауондона. — Но все пак си потомък на един от нас.

Елфическият лорд завъртя оръжието си и пристъпи напред. Атакува и при всеки замах Ройс отстъпваше все по-надолу по източния склон на хълма, наближавайки мястото, където Ариста беше убила двама серети.

— Спри да бягаш, принце, приеми съдбата си. Приключихме с управлението на човеците. Бих предпочел аз да нося короната, разбира се, но дори и един Миралийт е за предпочитане пред смесената кръв. Време е човечеството да напусне Елан!

— И тогава всички ще заживеете щастливо?

— Наистина ще бъде така. Светът отново ще бъде както преди. Ще унищожим гоблините и тогава отново ще бъдем само ние и джуджетата, и евентуално… само ние. Ериван отново ще владее Елан. Когато този ден настъпи, Феррол отново ще крачи сред нас.

— Наистина ли смяташ, че Моуиндули ще удържи на думата си? Мрази вашия вид повече, отколкото нас. Вашият народ го предаде. Вие го убедихте да убие баща си. Иска да стане ваш крал, за да отмъсти на онези, които са го наранили най-много.

— Лъжеш.

— Нима? Три хиляди години подготвя отмъщението си. Убий ме и ще поставиш тиранин на престола, чиято първа заповед ще бъде смъртта ти.

— Той поне е елф. По-добре да властва той, отколкото мелез като теб.

— Каквито връзки е имало между вас, отдавна са изгубени.

— Дори така да е, дори и ако ме убие, ако моята смърт и гибелта на всеки водач на клан е цената, така да бъде. Ще се отървем от вашия вид — от вашата кръв.

Замахна и Ройс отново отскочи. Но този път късно осъзна грешката си. Ирауондона бе очаквал това, нанасяйки удар с дългото острие. Металът разряза плътта му с изненадващо тих звук. Поглеждайки надолу, видя окървавения връх, докато Ирауондона издърпваше острието.

Ройс се строполи.

— Ройс! — чу да крещи Ейдриън. — Направи го, сега!

Елфическият лорд отново повдигна острие.

— Сбогом, сине Нифронов.

Ройс си пое дъх.

— Биринит кон дулйер бен лар Ейдриън Блекуотър — рече той колкото се може по-силно.

— Дуйлер е финис дан искабарет бен Ройс Мелбърн! — бързо отговори Ейдриън, докато острието на Ирауондона летеше надолу.

Върхът удари гръдта на Ройс, но крадецът почти не го усети. Проблесна ярка искра и със силно пропукване острието се раздроби.

Ирауондона смаян стоеше над него.

Ройс се изкашля и промърмори:

— Приятелят ми ще те убие.