Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 1089
Майкъл Дж. Съливан
Замъчи се да си припомни гласа, думите:
— Не — смаяно каза той. — Не да го науча на милост! Искала е чрез мен да научи за Мърси!
Скочи на крака и грабна момиченцето, стоящо до Модина. То се отдръпна, ужасено.
— Спокойно, миличка. Не се страхувай — нежно каза той. — Само ми кажи името си.
— Мърси.
— Не, не, как ти е
— Мерседес, но никой не ме нарича така, само мама.
— Как се казва тя, захарче? — попита Ейдриън, а ръцете му трепереха.
— Мама е мъртва.
— Да, мила, но как се е казвала?
Момиченцето се усмихна.
— Гуендолин ДеЛанси.
— Чу ли това, Ройс? — изкрещя Ейдриън. — Името ѝ е Мерседес.
Той продължи да крещи:
— Елиас или Стърлинг, ако е момче, нали? Но момичето на всяка цена да бъде
— На шест — гордо рече тя.
— На шест е, Ройс. Значи в годината, която прекарахме затворени в Олбърн, помниш ли? Вероятно не е искала да се чувстваш пленен, а може би не е искала дъщеря ѝ да отрасне в публичен дом. Във всеки случай е знаела, че ще умре, преди да те запознае с дъщеря ти. Затова ми каза аз да го сторя. Имаш дъщеря, дърто копеле такова! — протегна се и сграбчи лицето на Ройс. — Частица от Гуен още е тук. Чуваш ли ме?
— Той ли е баща ми? — попита Мърси, приближавайки се. — Мама каза, че един ден съм щяла да срещна баща си и тогава съм щяла да стана принцеса и кралица на гората.
Клепачите на Ройс потръпнаха.
— Сега! — викна Ейдриън към Ариста, сякаш имаше нужда. Тя вече напяваше. Напевът постепенно утихна и принцесата се умълча. Подскочи рязко. Ейдриън я хвана. Държеше ръцете и на двама им, молейки се на Марибор. Всеки мускул по снагата на Ариста бе напрегнат, главата ѝ се мяташе, сякаш удряна. Внезапно тя се разтърси и задиша на пресекулки. Те станаха все по-редки, докато накрая тя спря да диша.
Всички около тях също затаиха дъх.
— Ройс! — изкрещя Ейдриън. — Тя е твоя дъщеря, ако умреш, тя ще остане сираче също като теб! Ще я изоставиш ли, както родителите ти са го сторили?
Двете тела потръпнаха едновременно и си поеха рязко дъх. Ариста, плувнала в пот, отпусна глава върху Ейдриън. Ройс дишаше тежко, бавно отваряйки очи. Не каза нищо, но погледът му се спря върху момиченцето.
Глава 28
Пълен кръг
Задното колело на колата попадна в поредната дупка и подскочи така, че Ариста се събуди. Отдръпна одеялото и присви очи към небето. Слънцето бе ниско на хоризонта, а движението на колата караше гористия хълм отдясно да изглежда сякаш се отдалечава. Вратът и гърбът ѝ бяха схванати, все още се чувстваше изцедена. Осъзна, че напук на неравностите по пътя бе спала цял ден. Стомахът я болеше от глад. Сред зъбите ѝ сякаш имаше пясък, а лявата ръка бе изтръпнала. На капрата стояха Магнус и Дигън. Ейдриън ѝ бе постлал колкото се може по-удобно ложе, употребявайки всичките им одеяла на мястото на изразходваните припаси.