Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 1088

Моуиндули се строполи по лице. Зад гърба му стоеше монсеньор Мъртън, хванал окървавения Алвърстоун с две ръце.

Елфите не помръднаха. Стояха мълчаливо със сериозни лица и сведени очи. Никой не погледна към Ирауондона или Моуиндули. Всички се взираха надолу по хълма към Ройс.

— Ейдриън! — изпищя Ариста.

Той си проправи път край елфите, край Модина, момичетата и момчетата, за да намери принцесата коленичила до Ройс. Земята бе подгизнала от кръв, очите на приятеля му бяха затворени.

— Помогнете му! — каза ѝ боецът.

— Не мога! Опитах — проплака тя с ужасени очи.

— Но аз спечелих — рече той, поглеждайки към Майрън. — Закрилата вече я няма, нали?

Монахът кимна.

— Ето, виждате ли? Направете го! Измъкнете го!

— Опитах! — кресна тя. — Да не мислиш, че не опитах! В мига, в който благословията падна, влязох. Но пак не мога да го достигна. Ейдриън… той не иска да бъде спасен. Мисля, че иска да умре.

Ейдриън усети силата да напуска краката му и се строполи на колене.

— Вижда нея, Ейдриън — проплака Ариста, поставяйки главата на Ройс в скута си. — Вижда я в светлината. Дори не ме чува. Вижда само нея и непрекъснато повтаря, че го направил, че те спасил.

Ейдриън кимна. Очите му се наляха със сълзи, той посегна и махна косата от лицето на Ройс.

— По дяволите, Ройс! Не ме оставяй, друже. Хайде, трябва да се върнеш. Най-сетне успях. Убих лошия, спасих кралството, спечелих момичето, а ти разваляш всичко. Не искаш да сториш това, нали? Моля те, все още се нуждаем от теб.

— Какво ще стане, ако той умре? — запита Гаунт над него.

— Елфите ще бъдат без владетел — рече Майрън с треперещ глас. — Следващият елф, който надуе рога, ще стане крал, освен ако не се яви друг претендент, когато ще има дуел. Но във всеки случай елф ще бъде коронован.

— Чуваш ли, Ройс? Още не е свършило. Трябва да живееш, инак всички ще умрем. И тогава няма да си ме спасил. Хайде, друже — той го повдигна на ръце. — Не можеш да си идеш сега.

Ейдриън изучаваше лицето му — нямаше промяна.

— Вече няма какво да те задържа тук, нали? — сълзи се стичаха по страните на Ейдриън. — Обичам те, приятелю — каза той, полагайки го обратно на земята.

Останалите утихнаха, слушайки дишането на Ройс. То ставаше все по-плитко и по-слабо с всяко издишване. Някъде запя птица, вятърът фучеше.

— Кой е той?

Ейдриън чу някакъв гласец да нарушава тишината.

— Тихо, Мърси — каза императрица Модина. — Казва се Ройс, а сега мълчи.

Ейдриън внезапно вдигна поглед.

— Какво? — попита Ариста.

— Гуен — каза той.

— Моля?

— Гуен ми каза как да го спася.

— Така ли?

— Да, нещо за… беше последният път, когато я видях — едно от последните неща, които тя ми каза. Дори не осъзнавах…

— Какво не осъзнаваше? — настоя принцесата.

— Тя знае.

— Какво знае?

— Знаела е всичко — отвърна боецът. — Помня, че тогава ми каза как да го спася, но тогава не разбрах. Ще ми се да имах мозъка на Майрън.

Ейдриън пое дъх и се опита да се успокои.

— Бях с нея в „Розата и бодилът“. Ройс също беше там… не, не, помагаше нещо в кухнята. Беше много щастлив… заради… сватбата! Да, говорехме за сватбата и как Ройс се променил през годините. Неприятно ми беше, че го отделям от нея и тя каза, че трябвало да ида, иначе съм щял да умра — погледна към арената, където все още лежеше тялото на Ирауондона. — Говорела е за това! Видяла го е! Но тогава каза и още нещо. Каза… Ох, какво беше?