Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 1063

— Нищо — отвърна тя, бършейки сълзите. Трябваше да престане с плача, той щеше да си помисли, че тя циври непрекъснато.

— Тогава защо плачете?

— Всичко е наред. Щастлива съм.

— Така ли? — скептично запита Ейдриън.

Тя кимна, усмихвайки се през сълзи.

— Не си струва да се вълнувате толкова. Всичко друго в онова място беше от злато и инкрустирано с бижута. Дори не съм сигурен, че е истинско сребро. Всъщност бях толкова разочарован, че изобщо не възнамерявах да ви изненадвам, но след като казахте…

— Това е най-прекрасният подарък, който би могъл да ми дадеш.

Ейдриън сви рамене.

— Това е просто четка за коса.

— Да — каза тя. — Така е.

Глава 25

Пристигането

Модина се изправи срещу гиларабрина. Изчакваше го да атакува, да убие нея и семейството ѝ. Ала звярът не стори нищо подобно. Чудовището се взря в нея за миг, сетне разпери криле и отлетя.

Всички се взираха напрегнато през дупката, заменила стената.

— Коне — рече някой и скоро Модина също чу тропота на копита.

Дузина елфи се появиха, яхнали бели коне. Носеха шлемове с лъвски глави и морави наметала, които покриваха животните им. Сваляйки шлемовете си едновременно, те се отличиха с дълга бяла коса, заострени уши, наклонени вежди и сияещо зелени очи, в които сякаш танцуваше вълшебен пламък.

Най-предният ездач огледа руините на замъка. Самият жест, с който извърташе глава, показваше защо някога са били смятани за богове. Очите му се спряха на Модина. Амилия се зачуди как императрицата издържа на този поглед.

— Ер ун дон Ирауондона фей Асендуайр. Сусйен ви еуриан Новрон фей Инстария? — попита той. Гласът му отекна звънлив като кристал.

Модина продължаваше да се взира в елфа.

Нимбус се изправи и като се приближи до Модина, отговори:

— Ер ун дон Модина ви еуриан Новрон фей Инстария.

Елфът изгледа императрицата за един продължителен момент, сетне слезе от коня. Движенията му бяха плавни като коприна, развяваща се на вятъра. Амилия си помисли, че изражението му е изпълнено с презрение, но все пак си нямаше представа от елфи.

— Какво си казахте? — попита Модина.

— Той се представи като лорд Ирауондона от племето Асендуайр. Каза, че гиларабринът чул твърдението ви и дошъл да попита дали наистина сте дъщеря на Новрон. Аз му отговорих утвърдително.

— Ви еуриан Новрон ун Персефона, ки мор гиерниан фи хайликор Гилиндора дур Авемпарта сен юоури? Ули Вермар фи вериден вес уиреа! Вес Феррол бориетен.

— Казва, ако сте дъщеря на Новрон и Персефона, защо не сте занесли рога за предизвикателството при Авемпарта? Казва, че Ули Вермар приключил преди известно време и с неуспеха си да представите рога сте в немилост пред Феррол.

— Ви хилин джес линеиа хес филлари фи иш тилор балиан. Сейн лори ес риниор ахит естон.

— Казва, че това ги освобождава от всички договорености и задължения да ви се подчиняват.

— Кажи му, че в момента рогът пътува насам.

Нимбус заговори на мелодичния език и елфическият лорд му отвърна.

— Настоява да го представите незабавно.

Нимбус отново заговори. Елфът се извърна да се консултира с един от ездачите.