Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 1061

Той отново се обърна с лице към нея.

— Но вие — Магнус въздъхна, очите му изгубиха пламенността си, наместо това замъглявайки се с удивление и умора. — Вие рискувахте живота си, за да спасите моя. В това няма смисъл.

Джуджето приседна, изглеждайки изтощено.

— Мразех ви толкова дълго, а сега вие правите това.

Той отпусна лице в длани и започна да се поклаща.

— Може би — рече Майрън, приближавайки се до джуджето и полагайки ръка на гърба му — Магнус наистина е умрял.

Джуджето повдигна глава и се намръщи.

— Може би трябва да го оставиш да умре — допълни монахът. — Нека омразата, страхът и гневът да умрат заедно с него. Това е шанс да започнеш отначало. Принцесата ти даде нов живот. Можеш да го изживееш по избран от теб начин, започвайки още от този миг.

Веждите на джуджето се отпуснаха.

— Страшно е, нали? — рече Майрън. — Да си представиш различен живот? Аз също бях изплашен, но е възможно.

— Той е прав — каза Ариста. — Това би могло да е ново начало.

— Зависи — отвърна Магнус. — Сега ще разберем.

Джуджето се изправи.

— Ройс! — викна то. — Слез за малко.

Крадецът изглеждаше раздразнен, но сграбчи едно въже и се спусна, стъпвайки леко на палубата.

— Какво има? Не мога да оставя Моувин горе сам, а и така не се чувствам достатъчно добре.

Магнус му подаде Алвърстоун.

— Вземи си го.

Ройс присви очи.

— Мислех, че ти го искаш.

— Вземи го. Може да ти потрябва — и то по-скоро, отколкото мислиш.

Ройс подозрително взе оръжието.

— Какво става?

Магнус погледна към Ариста, към Майрън и накрая към Гаунт, който най-накрая пристегна кливера и се приближи.

— Преди да напуснем Акуеста, сключих сделка с патриарха.

— Какъв тип сделка? — попита Ройс.

— Трябваше да убия Дигън, след като намерим рога, но преди да напуснем пещерите. Бях нает да го убия и да занеса рога на Негова Милост.

— Възнамерявал си да ни предадеш — отново? — попита Ройс.

— Да.

— Щял си да ме убиеш? — попита Гаунт.

Ройс се взираше в Магнус, свеждайки за миг очи към кинжала.

Майрън и Ариста го гледаха с напрегнато очакване.

— Защо ми казваш това?

Джуджето се поколеба за миг.

— Защото… Магнус умря, преди да е приключил.

Ройс продължаваше да се взира в джуджето, въртейки кинжала из ръце, присвивайки устни. Хвърли поглед към Майрън и Ариста, сетне кимна.

— Никога не съм харесвал дребния кучи син — протегна кинжала. — Не мисля, че ще ми е нужен.

Известно време Магнус само се взираше в оръжието. Изглежда се затрудняваше да диша. Накрая се изправи.

— Не — джуджето поклати глава. — Магнус смяташе — когато му даде кинжала — че това е най-ценният дар, който може да получи. Грешеше.

Ройс кимна и мушна Алвърстоун в гънките на наметалото си. Грабна въжето и започна да се катери.

Магнус изглеждаше замаян.

— Добре ли си? — попита Майрън.

— Не зная — джуджето гледаше към палубата. — Ако Магнус умря, то кой съм аз?

— Когото поискаш да бъдеш — каза монахът. — Това е удивителен дар.

* * *

— Колко далече сме? — попита Ариста, приседнала край Ейдриън. Боецът все още се сражаваше с кораба, опитвайки се да го поддържа в равновесие.