Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 36

Един от младежите вдигна ръка.

— Да, братко Дениъл? — каза Майлоу.

Брат Дениъл заговори колебливо:

— Братко Джеймз, говори се, че всичко това може да се окаже хитрост на Сатаната. Че онези същества са прокълнати и подмамват долу хората от станциите, за да ги заразят с гибелта си.

— Е, ако така стане и ние с Отец Шоу се върнем в Белведере, засегнати от някоя смъртоносна земна болест, ще разчитам на вас, скъпи мои ученици, да употребите всички свои знания и способности — каза им той със снизходителна усмивка.

Те го гледаха стреснато. Явно шегата никак не им хареса.

Небесният Господар, който се носеше над морето странично спрямо Палмира, сега обръщаше носа си към града.

— Ето го и него — каза Хедън, който се взираше през тесния процеп в дебелата стена на бункера, служещ за команден пункт. — Дано успеем, иначе…

— Можем само да се уповаваме на Бог — каза Лил Уивър, който гледаше през подобен процеп до Лон.

— Предпочитам да се уповавам на онези снаряди — промърмори Хедън.

— Както и да е, скоро ще разберем дали твоята идея за снарядите е добра — каза Уивър. — Ще дам заповед за стрелба, веднага. — Той включи микрофона пред себе си. — Внимание, до всички батареи. Започнете стрелбата. Повтарям — стреляйте!

Палмира изглеждаше безлюдна. Улиците бяха празни. Повечето хора се скриха под земята. Но щом сянката на гигантския въздушен кораб запълзя към града, нещо се случи в шест отдалечени едно от друго места. Отлитаха настрани маскировъчни мрежи, падаха фалшиви покриви и стени и откриха шест оръдейни позиции. По трима души обслужваха всяко оръдие. Дулата се насочиха към надвисналия отгоре Небесен Господар. Всички започнаха да стрелят. Грохотът отекваше из Палмира, къщите затрепериха.

— Глупаците стрелят по нас! — извика Емил и се разсмя презрително. — Не знаят ли, че си губят времето? Нашата автоматична защита няма да им… Исусе Христе! — Беше усетил взривовете на снарядите в корпуса на „Господаря Монкалм“. Празният му поглед се обърна към Жан-Пол. — Лазерите! Не работят!

Но преди да завърши изречението, от точка над пункта за управление просветна лазерен лъч и взриви снаряд, преди да е ударил Небесния Господар. После друг лъч унищожи още един снаряд… но други снаряди минаваха през защитата и пробиваха с трясък корпуса.

— Какво става, по дяволите? — изплака Емил.

— Не знам — мрачно отвърна Жан-Пол. — Рулеви, обърнете движителите! Бързо, измъкнете се от обсега им! По-бързо!

Радостните крясъци кънтяха в командния пункт. Лил Уивър тупаше Хедън по рамото и викаше:

— Наистина стана, Бог ни помогна! Пробиха!

— Поне повечето — делово отбеляза Хедън, докато гледаше непрекъснатите взривове по корпуса на тромаво отстъпващия Небесен Господар.