Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 34

Майлоу Хейз застана срещу групата студенти. Състоеше се от четири жени и шестима мъже. Жените седяха в едната половина на сурово функционалната лекционна зала, мъжете — в другата, разделяше ги пътека. Сред жените седеше и сестра Ана. Наказанието й чрез изолация беше свършило и тя се присъедини към групата. Упорито се стремеше да отбягва погледа на Майлоу и затова той се забавляваше, като опитваше да я изненада.

— Добър ви ден, скъпи мои братя и сестри! — весело каза той и ги дари с лъчезарната си усмивка.

Огледа ги един по един и беше възнаграден от мигновен сблъсък с погледа на сестра Ана. Видя бузите й да почервеняват, тя бързо сведе очи към здраво сплетените пръсти на отпуснатите в скута й ръце.

— С разрешение от Отците променям темата на днешното ни занимание. Ще говорим за нещо, което напълно се различава от лекциите. — Той спря, отбеляза учудването по лицата им и продължи. — Сигурен съм, че до всички вас е стигнала новината — ще придружавам Отец Шоу в пътуването му до Земята.

Всички кимнаха колебливо. Бедничкият Отец Шоу, щастливо си каза Майлоу, съвсем не проявяваше същото желание да участва в скорошната мисия към майчината им планета. Напротив — лицето му посивя като метал, когато Отец Маси го извести, че името му е било подбрано от Центъра. Явно очакваше да срещне смъртта си на планетата. Майлоу щеше да се погрижи да не остане излъган в очакванията си.

Майлоу подхвана отново:

— И тъй, днес ще обсъдя с вас някои медицински аспекти на Генетичните войни и техните последици. Я да видим, би трябвало всички да знаете причините за Генетичните войни, нали? Ти, братко Джон, стани и ни ги кажи…

Брат Джон стана. Беше твърде пълен млад мъж на около двадесет и пет години. Неговото надебеляване се струваше интересно на Майлоу, защото на теория това не беше присъщо на Висшия стандарт. Брат Джон беше живо доказателство, че сред населението на Белведере има случаи на връщане назад в развитието, както и при бактериите, изпълняващи толкова много жизненоважни за съществуването на станцията задачи. Отклонения, размишляваше Майлоу и се чудеше дали този брат Джон не е кръвен роднина на възпълния Отец Шоу.

Младежът се покашля и започна:

— Ъх, ами да, братко Джеймз. Генетичните войни били започнати от безбожните, обладани от Сатаната хора, които властвали на Земята. Искали напълно да съкрушат своите врагове. Подтиквали своите генинженери да сътворят все по-страшни разновидности на живи същества, и всички те били оскърбление за очите на Бог. Само Бог има право да твори живот и тези хора с деянията си се осъдили на вечно проклятие. За да накаже хората от Земята, Бог отвърнал лицето си от тях и планетата била опустошена от заразите, измислени от генинженерите. Но нашите праотци в Белведере били пощадени, за да могат те, заедно с хората от другите станции и колонии, да видят страшните престъпления на земните хора срещу волята Божия и да изкупят вината им…

— Благодаря ти, братко Джон. Красноречиво се изразяваш. Можеш да седнеш. — „Тъп, тлъст народ.“ — Но за да бъдем малко по-точни, трябва да кажем, че причина за Генетичните войни станали организациите, известни като Генетични корпорации. Това били огромни международни компании, които създали богатството си чрез генното инженерство, така се добрали до твърде голяма власт. Свирепо било съперничеството между злите (ха!) хора, които управлявали тези корпорации. Те си крадели генинженерите, убивали най-ценните хора на конкурентите, саботирали взаимно работата си (любимото ми занимание, с удоволствие си припомни Майлоу) и въобще водели една прикрита война. Накрая войната избухнала с пълна сила и всички все още независими държави били въвлечени в нея. На воля били пуснати биологичните машини за убийства — на земята, по море и във въздуха. Отначало всички се включили в споразумението да не прибягват до бактериологични и вирусни оръжия, но настъпило неизбежното — една от корпорациите нарушила споразумението и другите веднага последвали примера й. Така се разпространили заразите…