Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 18

Джан стана от дивана и погледна Робин отгоре надолу. Колко различен беше сега от онзи жизнен, вълнуващ млад мъж, който й се беше представил в Небесния Ангел и беше предложил услугите си, а после и любовта си. Сега в него нямаше страст. Нямаше дух. Когато гадната кучка принцеса Андреа го кастрира, беше му отрязала не само тестисите.

— Трябваше да дойдеш с мен на разходка с Играчката — каза му тя. — Въздухът беше прекрасен. Щеше да е добре за тебе.

— Толкова уморен се чувствах днес — отговори той. — Може би някой друг път.

— Разбира се — каза тя. И добави: — Слизам долу да си хвърля един душ и да сменя дрехите. Ще се видим на вечеря.

Той я дари с бледа усмивка и кимна.

Под душа тя мислеше само за скуката на своя живот в убежището. Разбира се, другата възможност би била смърт в разрушения магазин, ако Играчката не беше дошла в последния миг да ги спаси. Тя равнодушно се запита какво ли е станало с дука и останалите, особено с онези две негови ужасни деца, които се опитваха да я убият. Но най-много я интересуваше какво прави Майлоу. Сега би трябвало да е израснал напълно и да е загубил всякаква прилика с нейния син Саймън, чието тяло открадна безмилостно. Поне тя се надяваше да е така. Горкичкият Саймън…

И горкичкият свят, сега Майлоу и Ашли се бяха съюзили и имаха не само Небесния Ангел, а и останалите Небесни Господари от флотилията. Майлоу. Как го ненавиждаше. Беше й отнел всичко, дори сина. А сега имаше сила да завладее целия свят…

Каквото бе останало от него.

Глава пета

Майлоу Хейз лежеше гол в мръсното легло със сплетени под главата пръсти, очите му като че гледаха в някаква точка отвъд тавана. Сега беше спокоен. Както през последните три месеца. Дълбоките драскотини по стоманената врата, заедно с дупките в стените, се бяха появили там в първите дни на неговото затворничество. След като окончателно се отказа от тези безсмислени пристъпи на ярост, каза си да използва ума вместо тялото. Непременно щеше да открие начин да си върне благосклонността на Ашли…

И смяташе, че вече е намерил решение на своя проблем. Идеята му хрумна преди седмица и от тогава я разчленяваше на най-малки подробности, пак я събираше в едно цяло, докарваше я до съвършенство. Сега беше готов да приложи плана си.

Търпеливо изчака часовникът да покаже 18 часа, тогава стана от леглото, вдигна от пода подноса с празните чинии и чаша и застана пред вратата. Почти незабавно прозорчето на вратата се плъзна встрани и Шан надзърна през него. Майлоу вдигна подноса към отвора. Шан го пое и Майлоу му каза:

— Трябва да говоря с Ашли. Важно е.

— Знаеш, че и дума не може да става за това — отговори Шан с безизразен поглед. За момент изчезна от погледа на Майлоу, докато се навеждаше да остави подноса от обяд и да вдигне другия с вечерята.

Майлоу не посегна към подноса.

— Казах ти, че е важно. И то за Ашли. Тя ще поиска да говори с мен, щом научи за какво мисля.

— Тя не иска никога повече да те слуша — каза му Шан. Не можа да скрие злорадството в гласа си.

Майлоу удържа гнева си. Ако нещата тръгнеха според плана, щеше да разполага с предостатъчно време да си разчисти сметките с този скопен тъпанар от Минерва.