Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 17

Елоят обърна към нея мечтателната си усмивка. „Гадни малки безполови призрачета“, изруга тя наум. Само като си помислеше, че този тук някога е бил истинско човешко същество, учен от Старите времена, който вместо да опита да поправи причиненото от Генетичните войни, избрал да се потопи в своята лична безкрайна нирвана…

Тя поне беше опитала, каза си Джан. Майко Богиньо, с какви усилия! И до какво я доведоха те? Отначало враждебност, а после… нищо. Доста й провървя, че още беше жива. Може би все пак Елоите са били прави…

Джан свали дебело подплатените си дрехи и по бельо се настани в едно кресло. Избра си стар филм. Помириса недоволно подмишницата си и заповяда на глас да започне прожекцията. Историята беше на лента с плоско изображение, комедиен трилър от началото на двадесет и първия век. Частен детектив беше нает да преследва собствения си клонинг, който междувременно си беше сменил пола. Филмът, наречен „Да срещнеш готина мацка“, беше към края си, когато Робин влезе. Не беше съблякъл нощницата си. Усмихна й се нежно, дойде и разроши косата й, после предпазливо се отпусна на близкия диван. Тя спря филма и отиде при него. Седна на дивана.

— Как си?

— Чудесно. Само съм малко уморен.

Тя се наведе, притисна се в него и силно го целуна по устните. Той сякаш отвърна на целувката, прегърна я, но ръцете почти веднага се отпуснаха. Тя се дръпна и го погледна в очите. Изглеждаше смутен.

— Извинявай, Джан.

— Няма нищо — каза му тя, опитваше да скрие разочарованието си.

Тя протегна ръка и пипна между краката му през плата на нощницата. Нищо. И все пак той можеше да получи ерекция, въпреки липсата на тестиси. За да бъде компенсирана тя, простатата му бе променена, за да дава на организма му нормални количества тестостерон. Но нещо не беше наред. Няколко пъти опитаха да се любят, но съвсем незадоволително. Ако трябваше да бъде честна, беше си пълен провал.

Още не можеше да разбере защо медицинската машина не му създаде нови тестиси. Медицинската програма й беше обяснила, че е възможно да бъде взета клетка от която и да е част на човешкото тяло и след като бъде променена нейната ДНК, от нея да бъде отгледано ново око, или ръка, или черен дроб, или каквото и да е, но с този процес не се създавали органите за размножаване. Джан не схвана логиката на това ограничение и напомни на програмата, че в убежището има запас от сперматозоиди и яйцеклетки и било съвсем просто да създадат ембрион, от който да вземат необходимите клетки. Медицинската програма й отговори, че Етическата програма не позволява това.

В края на краищата, точно заради правилата за работа с ембрионите, заложени в Етическата програма, на Робин било позволено да се развие в нормално човешко същество, а не в Елои. И точно това събуждаше у Джан смътни подозрения към Етическата програма, но не можеше да си изясни в какво надушва нещо гнило. Тя си припомни, че дори за Майлоу изглеждаше странно тези свръхинтелигентни програми да допускат генетично „отклонение“, каквото според тях беше Робин, и то поради случайна грешка.