Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 16

Шангри Ла, и иронично самонареклите се Елои, се намираше под необозримия леден шелф Рос. Пингвините, които допреди малко Джан разглеждаше, живееха на срещуположния бряг, който някога бил под управлението на Норвегия и се наричал Земя на кралица Мод. Но даже и по този обиколен маршрут Играчката стигна до шелфа Рос за петнадесет минути. Устремно премина над леда, стигна до открита вода и се гмурна надолу. След това Играчката се върна назад под леда към огромното метално кълбо на Шангри Ла и се плъзна в своя док зад двойния корпус на убежището. Джан изчака да бъде изпомпана водата от дока и излезе, без да отвърне на вежливото сбогуване на Играчката. Качи се с асансьора до етажа, където живееше заедно с Робин (знаеше, че истинското му име е Рин, но винаги наум го наричаше Робин).

По пътя към жилището си срещна в коридора двама Елои. Те се държаха за ръце. Усмихнаха й се сънливо. Тя им се озъби. Елоите наистина я отчайваха и вбесяваха така, както Робин я беше предупредил. Затворени завинаги в малките си лични светове, в които единственото достъпно им чувство беше тихото блаженство, те предразполагаха за общуване не повече от мебелите наоколо.

Тъкмо преди да влезе, пред вратата се появи холографският образ на една от програмите. „Той“ беше Дейвин, любимецът на Робин.

— Сега пък какво има? — грубо попита тя.

Той й се усмихна и каза:

— Само исках да те предупредя, че Рин спи.

— Той все това прави, нали? Но не се тревожи, ще се постарая да не вдигам шум, докато мина под душа и се преоблека. А сега мога ли да вляза?

— За неговото пълно възстановяване е много важно да почива повече — кротко каза Дейвин. — Ти защо не отидеш в залата за отдих, докато той се събуди?

Джан го изгледа ядно. Елоите наистина я вбесяваха, но тукашните компютърни програми заедно с холографските им изображения я дразнеха и объркваха не по-малко. Знаеше, че и те както Играчката по нищо не приличат на Ашли, но и това не й позволяваше да се чувства спокойна с тях. Контактът с Карл, компютърната програма, която се намираше в биософтуера на Ашли, бе съвсем прост и откровен. Карл беше въплътена логика, машинен интелект, но тези програми в убежището бяха очовечени до крайност. Всъщност те имитираха човешки личности така, че чак вдъхваха страх, но Джан се съмняваше дали тази привидност е истинската им същност. Подсъзнателно не можеше да им се довери, дори въпреки факта, че им дължеше живота си. Можеха толкова лесно да я изхвърлят от убежището, когато Играчката долетя обратно с нея и смъртно ранения Робин.

Тя въздъхна.

— Добре де. Ще отида в залата за отдих. Кажи на Робин къде съм, щом се събуди.

Дейвин кимна и изчезна. Джан се качи на следващия етаж, където беше разположена залата за отдих на тукашните „хора“. Самотен гол Елои седеше до декоративния басейн и гледаше обикалящия из него шаран.

— Какво би казал за една партия билярд? — попита го Джан със сарказъм.