Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 135

— Благодаря — каза Фибъс. — Сега можеш пак да заспиш.

Джан така и направи. Прекъснатият сън продължи.

Хирургът Стивън влезе в стаята с вид на грохнал човек. Жан-Пол веднага извика:

— Нещо ново да си чул за Айла?

Лекарят уморено завъртя глава.

— Не, за съжаление не съм.

— Но минаха часове! Нещо й се е случило! Сигурно лежи ранена някъде навън. Трябва да я откриеш!

— Моят дълг е да остана тук при пациентите си. Не мога да рискувам живота си, като играя на криеница с патрулите. Трябва да приемеш най-вероятното, Жан-Пол — или са я арестували, или са я убили.

— Не, не вярвам! Няма да ти повярвам! — възмутен възкликна Жан-Пол.

— Е, до сутринта нищо не можем да направим… освен едно — той застана до леглото на Майлоу. — Ще освободя този нещастник. Не може още дълго да лежи така. Не е изключено да умре. — Стивън извади резачката за тел от джоба на престилката си.

— Не! — възбудено каза Жан-Пол. — Не бива да правиш това! Помисли за Айла! Ще я изложиш на голяма опасност!

— Според мен тя е вече в голяма опасност — каза лекарят и дръпна одеялото на омотаното тяло на Майлоу.

— Поне го остави така още два-три часа! — помоли се Жан-Пол. — Нещо ще се случи преди съмване! Нещо, което може да промени всичко в Палмира.

Стивън вече размотаваше бинтовете от главата на Майлоу.

— Аз съм лекар, Жан-Пол. Не мога да гледам човек, подложен на подобни мъки, дори ако е нашественик.

Махна парцала от устата на Майлоу.

— Благодаря ви, докторе — каза му той.

Нощта минаваше тежко за капитан Иля Вюшков. Ходеше напред-назад из командната кабина, но очите му бяха все в радарните екрани. Поддържаше и непрекъсната радиовръзка с радарната кула на Палмира. Засега в небето не се появяваше нищо, но това не вдъхваше чувство за сигурност на Вюшков. По едно време дори обмисляше дали да не зареже всичко и да заповяда подготовка за отлитане, щом успее да събере хората си в кораба. Но никак не му се искаше да прави това. Само при мисълта за такова позорно завръщане в Караганда се свиваше от болка. Не, твърде много беше заложил. Трябваше да поеме риска и да остане тук до край.

— Ще проверя защитните системи — каза на дежурните в командната кабина.

Още веднъж обиколи „Христина“, провери готови ли са четирите преносими излъчвателя, разположени около кораба. Все поглеждаше напрегнато нагоре. Вече се канеше да влезе, но дотича адютант с радиостанция.

— Сър, един патрул е намерил брат Джеймз. Искал незабавно да говори с вас.

Адютантът му подаде микрофона.

— Ей ти, каквото и да ти е името, що за мръсотии правиш? — изсъска Вюшков.

Оглушително свирване му попречи да чуе отговора на брат Джеймз. Вюшков вдигна глава, след секунда мощен взрив го хвърли настрани. Зашеметен, с тежък звън в ушите, той се надигна на длани и колене и видя, че разположеният наблизо излъчвател вече не съществува. Наоколо бяха разпръснати димящи парчета метал и керамика. И парчета от хора.

Отново същото свистене. Последва взрив, но от другата страна на кораба. Вюшков стана и се втурна с адютанта си към главния люк на кораба. Докато се добере до командната кабина, отекнаха още два взрива. Разбра, че вече не разполагаше с нито един от четирите външни излъчвателя. В кабината цареше смут и паника.