Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 134

— Айла! Ела на себе си! Говори! — заповяда той.

Тя се размърда. Отвори очи и се опита да вдигне глава.

— Искам… вода… — изфъфли с разбитите си устни.

— Ще получиш вода, когато ми кажеш всичко. Коя е Джан Дорвин?

— Небесната Жена… дойде в болницата… тази вечер. Брат Джеймз… Майлоу… я доведе.

— Майлоу? Кой е той?

— Майлоу е брат Джеймз… истинското му име… така каза.

— Това ли е истинското му име? — попита Вюшков, ставаше все по-неспокоен. — И къде е намерил тази жена, Джан Дорвин?

— Не знам. Мисля… стари приятели са… Познават се… отдавна.

Това пък какво беше? Как е възможно? Струваше му се безсмислено. Нали брат Джеймз… или Майлоу идваше от Белведере. Дали беше така? Вюшков и преди беше забелязал, че брат Джеймз по нищо не прилича на другите хора от Белведере.

— И коя всъщност е тази Джан Дорвин? — настояваше той.

— Много могъща… Тя е Небесната Жена… най-силната… на Земята. Владее… огромна флотилия Небесни Господари… страшна армия…

Вюшков смаяно се взираше в пребитото момиче. Не се сдържа и започна да вика:

— Къде е тя? Къде е нейната база? Къде да я намеря?

Но момичето не отговори. Вюшков махна на войника и той я пусна. Тя бавно падна от стола.

— Да не е умряла? — попита Вюшков.

Войникът коленичи и опипа шията й.

— Не, господин началник.

Влезе лейтенант Брушки.

— Капитане, никъде нито следа от брат Джеймз.

Още по-тревожна новина. Дали брат Джеймз… тоест Майлоу… дали наистина се е съюзил с тази Джан Дорвин? Дали е отлетял заедно с нея в онази машина? Изглежда това беше единствено възможният отговор. Този човек е предател. И заговорничи срещу него — капитан Вюшков. Само Бог знае какво замислят с жената. Той рязко стана от стола си.

— Лейтенант, връщам се в кораба. От съображения за сигурност.

— Джан? Джан?

— Какво има? — тя се ядоса. Преживяваше най-чудесния, най-съвършения сън в живота си. Не беше честно Фибъс да го прекъсва.

— Няма да те безпокоя дълго. Искам само да поговорим.

— Да поговорим?

Джан леко се озадачи. Виждаше само мека синя светлина. И сякаш плуваше във въздуха. Въобще не усещаше тялото си.

— Фибъс, къде съм?

— На сигурно място. Отпусни се.

И Джан се отпусна. Напълно. Изцяло. Никога не беше изпитвала такова спокойствие.

— Сега ме слушай — каза Фибъс. — Ще си припомниш заради мен всичко, което стана тази вечер, когато отиде в онзи град. В паметта ти ще оживее всеки миг, без последните, след като си влязла във водата. Разбираш ли?

— Да, Фибъс.

— Да започваме.

И Джан отново видя всичко, което й се случи в Палмира. Но щом влезе във водата, за да плува към Играчката, отведнъж отново се намери сред синята светлина.