Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 132

Робин лежеше като пихтия в креслото и гледаше сляпо тавана на кабината. „Джан е мъртва. Джан е мъртва. Край…“

— Мога ли да ти предложа нещо? — обади се Играчката.

— Не. Млъквай.

— Отнася се за Джан.

— Май не си забелязала, а? Тя умря! — бясно изкрещя Робин.

— Да, но бих искала да насоча вниманието ти към нейната глава. Раните по лицето са тежки, но иначе изглежда невредима.

Той безмълвно изръмжа.

— Това според мен означава, че мозъкът й не е засегнат — продължи Играчката с вечната си невъзмутимост. — Следователно съществува немалък шанс тя да бъде съживена, ако я сложим в медицинска машина.

От надеждата Робин подскочи в креслото. Но веднага се отдаде пак на отчаяние.

— Няма начин да стигнем навреме до Небесния Ангел. Тя е умряла преди повече от две минути. Необратимите увреждания в мозъчните клетки ще започнат много преди да долетим.

— Пропускаш нещо важно — отговори му Играчката. — Моя склад за биологичните проби. Има и хладилно устройство. Мога веднага да я замразя. И като се има предвид колко малко е останало от Джан, лесно ще я сложа в склада.

Няколко секунди трябваха на Робин, за да се опомни. Изрева.

— Спри да дрънкаш и го направи, да се пръснеш на парчета дано!

Айла стоеше сред четиримата войници, които нетърпеливо очакваха да дойдат подкрепления. Тревожеше се и трепереше от напрежение. Дали наистина ще решат да я убият на място? И какво ли би могла да направи? Да побегне, преди да са дошли другите войници? Не й се вярваше да стигне далече, щяха просто да я застрелят. Но каквото и да стане, трябва да си мълчи за Джан Дорвин и наближаващия Небесен Ангел. Ако нашествениците научат, че ще се появи на зазоряване, ще имат време да се подготвят…

Всички се вцепениха от изненада — от водата изригна разпенен гейзер и от него с огромна скорост излетя капковиден метален предмет. Все по-стремително се ускоряваше към нощното небе. Изравни полета си и изчезна над океана… тогава Айла реши да побегне. Наистина не стигна далече.

Глава тридесет и първа

Капитан Вюшков огледа замислено уреда, сложен на бюрото му и отново съсредоточи вниманието си върху момичето. Тя стоеше между двама войници. Струваше му се уплашена, но и твърде непокорна. Носеше изцапани бели шорти и жълта фланелка с къси ръкави. Краката й бяха боси. В кабинета на Вюшков присъстваше и лейтенант Брушки.

— Значи казваш, че това не е оръжие? — попита Вюшков.

— Да — твърдо отговори тя. — Това е уред за рязане под вода. И работи само под вода.

— Това последното може и да е вярно — намеси се Брушки. — Въобще не можах да го включа.

— Как се казваш, момиче?

— Айла Хедън.

Вюшков сви вежди.

— Хедън, казваш… Да не си дъщеря на Лон Хедън?

Тя кимна. Вюшков се озъби и почеса наболата си брада. Лон Хедън беше един от бившите управници на Палмира, също и един от мъжете, които брат Джеймз спаси от бесилката по-рано през деня. Значи брат Джеймз искаше точно това момиче. И защо тя не е с него сега?