Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 96

Робин се държеше все така свободно по време на закуската, поднесена от необичайно киселия Киш. Когато Киш излезе, той с жест подкани Джан да отидат в банята. Щом влязоха, Робин прошепна:

— Време е да направим своя ход.

„Майко Богиньо, благодаря ти!“, безмълвно си каза тя. Надяваше се само той да не се заблуждава, че е измислил изход. Тя и сега не виждаше как биха могли да се измъкнат.

— Продължавай — подкани го тя, — кажи ми какво ще правим,

— На този етаж, недалеч оттук има открита наблюдателна площадка. Сещаш ли се за коя говоря?

Тя кимна. Оттам бе изхвърлила черепа на Майлоу през онази отдавнашна нощ, когато още имаше своя син.

— Отивай там сега — прошепна той, — но се дръж небрежно, все едно се мотаеш и излизаш да огледаш какво става долу или просто да подишаш свеж въздух. Ще дойда при тебе там след десет минути.

— А после какво? — попита тя, измъчвана от разочарование. — Скачаме? Само не ми казвай, че тайно си ушил два парашута.

Той й се усмихна нежно.

— Измислих нещо по-добро. Играчката… моята летяща машина ще ни посрещне там.

За миг надеждата се събуди, но пак я напусна.

— Но тя не може! Паяците още не са презаредили енергийния елемент.

Беше попитала Карл преди закуска докъде са стигнали с работата. Паяците още не бяха прокарали кабела до машината.

— Няма значение. Има предостатъчно енергия. Ще стигне и за полет до Шангри Ла и обратно. Излъгах Майлоу, че машината не работи, като пропуснах най-важното действие за включването й. А сега тръгвай…

— Чакай малко! — спря го тя. — След това какво ще правим? Искам да кажа, ако успеем да се доберем до твоята машина.

— Мисли по-жизнерадостно. Ще успеем! — каза й той. — После ще се гмурнем надолу и ще поразходим един лазерен лъч по залата за управление и онзи скапан главен компютър. И сбогом, Ашли.

— Ами останалите Ашли? На другите кораби?

Той сви рамене.

— Ако се наложи, ще им приложим същото лечение.

Той я прегърна и я целуна силно, но съвсем за малко.

— Не разбирам — каза Джан, докато той лекичко я побутваше към вратата. — Как ще успееш да повикаш машината, за да прелети до нашата площадка?

— Отговорът на въпроса, мила — тайнствено каза той, — е в твоите ръце. Хайде, върви! Скоро всичко ще узнаеш…

Минаха повече от десет минути. Беше сигурна в това. Неспокойно се питаше къде ли може да се бави той. Пак огледа цялата площадка, страхуваше се да не види всеки момент робот-паяк вместо Робин…

Пое си дълбоко дъх и си заповяда да стои на едно място. Надяваше се, че той знае какво прави, а от нея се очакваше да се радва на гледката. Отново разсеяно се загледа надолу и видя красноречивите бели и жълти петна, които показваха, че корабът лети над завладени от пустош земи. Тя въздъхна — припомни си величавите планове как да освободи света от пустошта… ама че е глупачка! Никога не би успяла.