Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 97

Какво искаше да каже Робин, чудеше се тя, как така отговорът е в нейните ръце? Погледна дланите си. Повече от сигурно беше, че не открива в тях никакви отговори. Е, след малко ще разбере…

Когато прецени, че е чакала повече от половин час, тя пак въздъхна и се върна вътре, вече се страхуваше да не се е случило нещо непоносимо ужасно. На път към жилището си срещна Киш, подпрян на стената в един коридор, с унило наведена глава. Когато тя приближи, той вдигна глава и се взря в нея с твърде странно изражение. Тя недоумяваше какво му се е случило. Да не е болен? Майлоу ли му е направил нещо? Ужасът я просмукваше цялата.

Преди да отвори уста, Киш промълви сякаш се оправдаваше:

— Доволен съм, че направих това.

— Какво си направил, Киш? Добре ли си?

Тя го хвана за рамото и напрегнато се вгледа в лицето му. Вместо отговор той вдигна ръка и посочи отворената врата на нейното жилище по-нататък по коридора. Тя се намръщи и забързано тръгна натам. За какво говореше той? Дали се е напил?

Спря на вратата. Ледена ръка стисна някакъв център на живота в нея. Простена.

Робин лежеше по гръб в средата на хола. До него се търкаляше къса метална тръба.

Втурна се към него, викайки името му. Коленичи до него и изпъшка отчаяно — видя раната на лявото му слепоочие. Дълбока вдлъбнатина, от която се точеше кръв. Беше към пет сантиметра дълга и три широка. Силата на удара трябва да е била страхотна. Джан вдигна глава и изкрещя:

— Ашли! Карл! Докарайте паяци тук! Искам веднага да го занесат в най-близката медицинска машина! Чухте ли!

— Да, чувам те — отговори Ашли. — Отговорът е „не“.

— Какво? — кресна Джан, не вярваше на ушите си. — Ти да не си се побъркала? Робин може би умира, ако вече не е мъртъв! Прати ми помощ!

— Ами да умира, мен какво ме интересува! — каза Ашли.

— Обичам те.

Тя се обърна. Киш стоеше на вратата и я гледаше. Лицето му беше лишено от изражение.

— Затова го направих. Заради тебе.

— Ти си направил това на Робин? — изумено каза тя. — Но защо?

— Нали току що ти казах — монотонно промърмори Киш. — Защото те обичам. Не беше честно този да се явява отнякъде си и да те отнема от мен.

Стори й се, че стаята се завъртя около нея. Невъзможно беше Киш да се опита да убие някого. Не беше способен на това… но се беше случило.

— Киш, но ти никога не си ме имал. И Робин не ме е отнемал от тебе… О, какъв смисъл има да дрънкаме! Виж какво, трябва да ми помогнеш да го занесем до медицинска машина. По-бързо!

Той сведе глава.

— Няма.

— Киш, прави каквото ти казвам!

Но той просто си стоеше и мълчеше. Канеше се да му викне с цялата си сила, но изневиделица Майлоу нахълта в стаята. Схвана случилото се за секунда и цъкна съжалително — раната на Робин изглеждаше твърде зле.

— Лоша работа. И тъй като не си го направила ти, трябва да приема, че е бил онзи.

Той посочи с пръст Киш, който още упорито гледаше в пода. Джан кимна.