Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 95

— Да, съобщихме му — намусено каза синът му, — но той отказва да преговаря с майка ми. Защото била жена. Религията му не позволявала това.

— Ами ти? Поне според слуховете би трябвало да си мъж.

Принцът се наежи, но запази самообладание.

— Не иска и мен да признае като истински владетел на „Господаря Мордред“. Нарече ме „момченце“ и ми се подигра… че съм сакат.

— И значи пак аз да си рискувам главата, да водя преговори с Ел Рашад заради тебе и майка ти? Откъде накъде? — Дукът скръсти ръце и удобно се облегна на стола.

Принцът се прокашля и с нежелание отговори:

— Той постави условие — за да не нападне „Господаря Мордред“, ти пак да се възкачиш на трона!

Дукът отметна глава назад в буен пристъп на смях. После каза:

— Нищо чудно тогава, че си дошъл да си приказваме. Майка ти сигурно плюе отрова. Много добре, приемам капитулацията ви. По-късно ще реша какво наказание да наложа на тебе, майка ти и вашите привърженици. — Той стана. — А междувременно ще отлетя до „Меча на исляма“ и ще направя каквото мога, за да спася всички ни.

Съвсем бавно, сякаш усилието изстискваше всяка капчица от волята му (така си и беше), принцът склони глава пред дука и тихо каза:

— Както кажеш, татко.

Но час по-късно, седнал със скръстени крака пред Ел Рашад, дукът вече не тържествуваше. Повече от ясно беше, че причината мюсюлманинът да възстанови „властта“ му няма нищо общо със симпатия към него.

— Ти си жалък! Един жалък глупак! — уведоми го Ел Рашад. — Отказа да се вслушаш в съветите ми и затова загуби всичко. Казах ти, че онази земна твар трябва да дойде в ръцете ми. Моите инквизитори щяха да изтръгнат всичките му тайни, но не, ти реши да използваш своите методи на подмазване. И тръгна сам да се биеш с Небесния Ангел, и…

— Не напуснах нарочно вашата флотилия — прекъсна го дукът. — Заради бурята стана… тя ни разпръсна…

— Млъкни! — заповяда Ел Рашад. — Зная добре какво се случи. А сега трябва да науча, че човекът от земята е обединил силите си с Небесния Ангел, което прави задачата ни двойно по-трудна. И всичко това заради тебе!

— Той ме предаде!… Можех ли да предвидя това? — отчаяно каза дукът. — Изглеждаше толкова… ами, той и дъщеря ми бяха… и аз бях сигурен… — той затихна под безмилостния поглед на Ел Рашад.

— Ти ще се опиташ да поправиш грешките си — каза му Ел Рашад.

— С радост! Но как? Вземи всичко, което искаш от моите богатства, но…

— Ще поправиш грешките, като пръв нападнеш флотилията на Небесния Ангел. Ще пожертваш себе си и своя кораб, блъскайки се в Небесния Ангел. Това ще ни позволи да започнем масирана атака с планери срещу другите й кораби.

— Самоубийствена атака ли?… — безпомощно попита дукът. — А ако… ъъъ, откажа да направя това?

— Ще те отведат оттук и ще те предадат в ръцете на моите инквизитори. Само един час под техните грижи, после ще ти дадат кама. Уверявам те, след този час ще бъдеш повече от доволен сам да си прережеш гърлото с нея.

Дукът кимна и каза:

— Ясно.

Страстно желаеше жена му и синът му да са тук вместо него.

Джан гледаше спящия Робин и се чудеше как той можа спокойно да заспи в това положение. Тя постоянно му напомняше, че даде ли на Майлоу, каквото иска от него, животът му ще загуби всякаква стойност, но след като се любиха, той отново й каза да не се тревожи и бързо потъна в дълбок сън. А тя лежеше, измъчвана от остро безпокойство и сънят й се струваше нещо непостижимо. Робин не беше глупак, значи би трябвало да знае нещо неизвестно за нея, но тя се дразнеше до полуда, защото не искаше да й каже…