Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 94

— Етическата програма никога не би позволила това — отговори Робин.

— Етическа програма ли? — бързо попита Майлоу. — Това пък какво е?

— Още нещо, създадено от Елоите, преди да бъдат Елои. Те знаели, че когато завърши промяната им, няма да имат никакви морални норми и затова измислили Етическата програма като компенсация.

— Но защо? Какъв е смисълът на това? — попита Майлоу, личеше му колко е объркан.

— Етическата програма наблюдава самите Елои. Грижи се някой Елои да не нарани себе си или друг, независимо дали ще е от каприз или случайност. Вече ви казах, освен това програмите се занимават с изследвания, включително практически експерименти в биологията. Понякога се налага да ги правят със зародиши. А Етическата програма внимава те да бъдат унищожавани преди да са минали дванадесет седмици от живота им, според правилата на Обединените нации…

— Обединените нации! — възкликна Майлоу. — Когато руско-американският съюз рухна след разпадането на тези държави, Обединените нации бързо загубиха всякаква власт. И към началото на Генетичните войни отдавна за нищо не ги биваше.

Робин го погледна и каза:

— Елоите са били братство на хора, посветили се на науката… искам да кажа, преди. Решили заради честта си да се придържат към старите правила.

— Като толкова са се грижили за честта си, защо са зарязали света след Генетичните войни? — попита Джан.

— Мога само да ти повторя каквото са ми казвали програмите — отвърна Робин. — Изглежда те са били толкова разочаровани и обезсърчени от положението — трябва да си припомниш, по онова време изглеждало вероятно заразите от войните бързо да довършат остатъците от човечеството — че стигнали до решението да потънат в своята генетично подплатена приказна страна, това било жест на отчаяние. Както и да е, ето ме тук какъвто съм. Развитието на моя зародиш преминало дванадесетседмичната граница, преди да открият, че представлява отклонение от Висшия стандарт. Етическата програма забранила да бъда унищожен или по-нататък променян генетично. В края на краищата аз не съм избирал да стана Елои, както е при другите… ако не смятаме клонингите на Елоите в случай на нещастие, но това е нещо друго.

Майлоу не изглеждаше убеден.

— И ти случайно си преминал дванадесетседмичната граница? Но как биха могли тези суперпрограми да допуснат подобна глупава грешка? Не, в това има нещо нередно.

Робин сви рамене.

— Аз наистина мога само да повторя каквото са ми казвали. И не мога да се сетя за друга причина да съществувам.

Майлоу замислено поглади с длан нищожния остатък от коса по главата си, усмихна се на Робин и каза:

— Е добре, каквато и да е истината, ние и двамата имаме основателни причини да се радваме, че ти съществуваш. — Обърна се към Джан. — Нали си съгласна с това?

Погледът му предизвика у Джан усещането, че току що е глътнала нещо голямо и лигаво.

— Той иска да се срещне с тебе.

— С мен? Но защо? — възкликна дукът, правеше се, че не разбира нищо. — Нима не го известихте за значителната промяна в положението ми?