Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 98

— Но как е могъл? — попита Майлоу, докато бавно вървеше към Киш. — Смятах, че мъжете от Минерва не са способни на физическо насилие.

— Обикновено не са. Но има изключения…

Тя се запъна насред изречението. Бързината на този Майлоу не можеше да се сравнява със способностите на оригинала, но все пак можеше да се стрелне неуловимо за окото. Скочи на гърба на Киш, преди мъжът от Минерва да усети какво става. Момчешките крака здраво се увиха около кръста му. Малките ръце хванаха за ушите все още наведената глава на Киш. Мъжът стреснато се опита да направи нещо, но в този миг Майлоу свирепо завъртя главата му. Чу се раздиращо нервите пращене, а Киш вече падаше напред, главата му беше извита толкова, че сякаш с изненада гледаше Майлоу, яхнал го отзад. Майлоу отскочи, щом тялото рухна на пода.

— Едно изключение по-малко — доволно каза Майлоу и побърза да се върне при Джан и Робин. — Ашли, прати ми паяци, по-бързичко!

— Не!

Майлоу примига от изненада и неволно погледна тавана.

— Отказваш?

— И още как!

— Аз пък си мислех, че харесваш момчето.

— Харесвах го. Той си беше готин.

— Тогава защо не ни помогнеш да го занесем в медицинска машина?

— Защото не искам тази да го има — свадливо отвърна Ашли.

Майлоу погледна Джан и поглади темето си с длан.

— Исусе! — промърмори той, после се обърна към Джан. — Помогни ми да го вдигнем, сами ще го занесем до лазарета.

Джан протегна ръце да го послуша, но Ашли тихо каза:

— Не.

От коридора се чу тракане на метал, три паяка се промъкнаха един след друг в стаята и преградиха пътя. Майлоу се обади гневно:

— По дяволите, Ашли, той ми е нужен! Без него не мога да програмирам наново онази негова машина. Ще бъде безполезна!

— Чудесно! — каза Ашли. — Машината не ти трябва. Имаш мен.

— Исусе! — пак промърмори той. Сведе поглед към Джан и почти беззвучно каза: — Кучката ревнува от всичко — от него, от тебе, от машината даже, проклета да е!

— Чухте! — каза Ашли. — Не ревнувам!

Робин изохка.

— Благодаря ти, Майко Богиньо, още е жив! — викна Джан и веднага се отпусна на колене до него. Робин отвори очи, но погледът му беше мътен, зениците се бяха смалили. — Робин, чуваш ли ме?

Майлоу коленичи от другата страна и започна да го пошляпва по бузите.

— Ей, Робин, аз съм, Майлоу! Говори ми! Трябва да ми отговориш на много важни въпроси.

Джан го сграбчи за китката и я бутна настрана.

— Не смей да го докосваш, маниак такъв! — изсъска тя. Вдигна глава и гръмко каза: — Ашли, настоявам да ни позволиш да го отнесем в лазарета.

— Значи е жив, а?

— Да… да.

— Може и да оживее.

— Да, може да оживее даже без помощта на медицинска машина — отчаяно каза Джан. — И няма значение дали ще ни позволиш да го сложим в някоя от тях, нали?

— Ако ще живее, няма да е тук — каза Ашли и подът потрепери.

— Спираме — отбеляза Майлоу.

— Ще го оставя долу на земята — каза Ашли.

Паяците се раздвижиха, преди тя да довърши изречението. Неумолимо избутаха Джан и Майлоу от пътя си и се скупчиха около Робин. Когато го вдигнаха, Джан бързо реши какво трябва да направи. Всъщност нямаше избор, знаеше това.