Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 93

— От какво сме обкръжени, бе? — дукът искаше да чуе по-разбираеми новини.

— Флотилията… „Мечът на исляма“ и другите… пак са ни открили!

Глава седемнадесета

— Тези твои Елои ми се струват очарователни, Робин — каза Майлоу, устата му беше пълна с месо от истинско пиле. — Много бих искал да ги видя с очите си. Разбира се, станцията също.

Майлоу си играеше на любезен домакин. Джан забеляза, че от сутринта настроението му се е подобрило. Бунтът в „Господаря Монкалм“ беше смазан окончателно и работата по прокарването на кабела до летящата машина на Робин вървеше по график. Беше в толкова добро разположение на духа, че заповяда пазещите ги паяци да се махнат и даже покани Джан и Робин на вечеря. Киш и Шан прислужваха. Джан беше отишла при тях, убеди ги да останат в Небесния ангел като слуги на Майлоу. За тяхно добро беше. Както каза Майлоу, не изглеждаше много вероятно да оцелеят дълго в някой от другите кораби.

Джан каза:

— А за мен тези Елои са отвратителни. Имали са сили поне нещо да направят в помощ на света след Генетичните войни, а вместо това се затворили и се оттеглили в техния си свят на измислени вечни удоволствия.

— Техният свят не е повече „измислен“, отколкото твоя — весело й каза Майлоу. — Те просто са настроили мозъците си на друго равнище в сравнение с това, което природата и генинженерите, създали Висшия стандарт, са избрали за твоя, скъпа ми Джан. Техният вариант на света е не по-малко действителен от твоя. Всичко е относително, нищо абсолютно няма. Освен това, дали стремежите на Елоите са толкова различни от тези на някогашните християнски или будистки монаси? И те се оттегляли от света, за да търсят върховния покой — „сливане с Бога“, нирвана или нещо подобно…

— Моля те, Майлоу, не искам още една скапана лекция — уморено каза тя. — Опитвам се да ям.

За миг благата му маска се смъкна, но после каза на Робин:

— Отначало си представях твоята машина като доусъвършенстван флипер, но като я видях, разбрах, че въобще не е така. Това не е предмет от Старата Наука, това е нов продукт на Новата Наука. Значи някои Елои още се интересуват от физическия свят, поне колкото да създават нови технологии?

Робин завъртя глава в знак на отрицание.

— Не, не Елоите правят това, а програмите на убежището.

Както преди бе обяснил на дука и неговите приближени, разказа им как Елоите, преди да станат Елои, създали програми с възможности да се развиват сами, за да могат тези защитници на убежището да се справят с всяка непредвидена заплаха. Майлоу се усмихваше, осмисляйки това.

— Нови технологии… кротичко си стоят в станцията, а програмите могат да ги създават непрекъснато. — Той лукаво се усмихна на Робин. — Машината знае точното положение на станцията, нали?

— Да — призна Робин, — но и да отидеш там, няма да извлечеш полза. Програмите няма да работят за тебе.

— О, сигурен съм, че ще намеря начин да ги убедя — жизнерадостно каза Майлоу.

Джан се обърна към Робин:

— Не разбирам как са те оставили да израснеш такъв, какъвто си сега. Защо програмите не са те унищожили, когато установили, че си отклонение? Или защо не са те превърнали в Елои?