Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 92

Майлоу с подозрение наблюдаваше как Робин отваря люковете на своята летяща машина, после послушно отстъпва назад. Майлоу заповяда на един паяк да влезе вътре.

— Е, как е! — попита.

— Безопасно е — каза Карл. — Можеш да влезеш.

— Първо ти — заповяда Майлоу, размахвайки отнетото от Джан оръжие към Робин.

Робин се подчини. Майлоу предпазливо се пъхна вътре след него. Вътрешността на машината се оказа твърде тясна. И тъмна.

— Включи осветлението — каза той.

Робин натисна бутон на пулта. Осветлението не се включи. Нямаше светлинки и по пулта. Робин натисна други бутони. Нищо не се промени.

— Какво става?

Робин въздъхна.

— Май батерията е свършила.

— Какво? Какви номера ми разиграваш? — Майлоу ръгна Робин в ребрата с дулото на оръжието.

— Добре де, не е точно батерия. Енергиен елемент. Осигурява енергия за всички функции на машината. Явно трябва да бъде презареден. Трябваше да се сетя за това… Но никога не съм се отдалечавал толкова от Убежището преди.

— Ти какво, опитваш се да ме преметнеш ли? — излая Майлоу и пак го ръгна в ребрата. — Веднага включи това нещо! Нали знаеш какво ще направя с Джан, ако хитрееш?

Робин се обърна и го изгледа.

— Казвам ти истината. Машината няма енергия. Мъртва е. Трябва да се презареди.

— И как точно ще оправим тази дреболия? — настоя Майлоу.

Робин сви рамене.

— Не е чак толкова трудно. В задната част на корпуса има контакт. Накарай роботите да направят необходимата свръзка, после да прекарат дотук кабел от най-близкия енергиен източник.

— Няма що, просто било — промърмори Майлоу. — Карл, кога може да стане това?

— Кабел с такава дължина ще трябва да бъде свален от системите на кораба — каза Карл. — Ще ни трябват двадесет и четири часа. А устройството за свръзка може да бъде изработено за час-два, ако имам техническите данни.

— Страхотно! — саркастично отбеляза Майлоу. — Точно това мечтаех да чуя.

Нощта го измори. Щом предаде по радиото ултиматума си, в три от Небесните Господари започнаха бунтове и бяха потушени доста по-трудно, отколкото си представяше. Всъщност нещата не вървяха добре и досега в „Господаря Монкалм“, наложи му се да прехвърли още механични паяци от другите кораби, а това също беше опасно. Подозираше, че всичко стана заради Ашли. През цялата нощ му помагаше твърде неохотно и отгоре на всичко отказваше да говори с него. Чувстваше се уязвим. Непременно трябва да получи тази проклета машина. Навъсено каза на Робин:

— Така да бъде, имаш още едно денонощие, но ако и след това машината пак не заработи, ще престана да бъда толкова любезен.

Далечното ехо на алармените звънци измъкна дука от пиянския унес. Надигна се от леглото и се запрепъва към вратата на малката стаичка. Удари с юмрук по нея. Единият от кисело настроените пазачи отвори.

— А сега какво искате, сир? Още вино ли?

— Тревогата — изграчи дукът. Гърлото му беше пресъхнало, усещаше се болен. — Какво става?

— Не знам. Вос отиде да пита.

В този момент другият пазач се появи тичешком в коридора. Беше пребледнял.

— Обкръжени сме! — викна той.