Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 90

— Чудесно — каза Ашли. — Но не разбирам защо ти е нужна онази гадна машина, щом имаш мен.

— Ние имаме нужда от нея, Ашли, като допълнителна защита. Може да срещнем нещо, с което трудно ще се справим.

Той премълча, че искаше машината да стане личната му застраховка. Нямаше как да знае докога ще може да разчита на Ашли. А ако владее машината, ще може да я принуди да кротува, ако другите средства не помогнат. Би му послужила чудесно и като начин да избяга, ако се случи най-лошото.

— А какво ще правим с Джан? И от нея ли ще се отървем?

— Не, стига да не прави щуротии. Имам някои планове за нея. — Той погледна надолу към тялото си. — Само още малко да порасна.

— Не те разбирам.

— Смятам да подновя сексуалната си връзка с Джан Дорвин, на която можах съвсем за кратко да се радвам в предишното си превъплъщение.

— О, така ли било! — каза Ашли.

— Твърде весел си, ако си припомним какво се случи — отбеляза Джан, докато Робин се настаняваше на дивана в нейния хол и й се усмихваше.

— И защо да не съм? Още съм жив и сме само двамата тук, а това е чудесно. — Той докосна бузата си. — Обаче ми е жал за белега. Тъкмо започвах да свиквам с него.

— А аз не. Ужасен беше. Много по-добре изглеждаш без него. — Джан усещаше вълна от топлина в слабините си и се сърдеше на себе си. Не беше време за приятни преживявания. — Но не сме сами — раздразнено каза на Робин. — Паяците останаха пред вратата, но бъди сигурен, че Ашли ни наблюдава.

— И какво от това? — Той протегна ръка към нея. — Ела да седнеш до мен.

— Не… ела с мен в банята.

На лицето му се изписа почуда, но бързо се ухили и стана.

— Бих предпочел спалнята, но…

Когато тя внимателно затвори вратата на банята и се обърна към него, той веднага я сграбчи в прегръдката си. Тя с усилие потисна реакцията на тялото си от тази близост и бутна Робин назад.

— Слушай — каза му с напрегнат шепот, — тук няма сензори. Аз настоях за това. Може би скоро няма да е така, но поне досега не са имали време да ги монтират. В момента можем да говорим наистина само двамата.

— Добре. Обичам те!

— Не бъди глупав — каза тя, макар че от думите му леко й се зави свят. — Трябва да измислим какво да правим. Знаеш какво ще ти се случи, когато дадеш на Майлоу цялата информация. Той ще те убие.

Робин все се усмихваше, облегна се небрежно на умивалника.

— А ти обичаш ли ме? Струва ми се, че знам, но ми е по-приятно да го чуя от тебе.

Идваше й да извика „Да!“ с цяло гърло. Майко Богиньо, какво става с нея? Успя да каже колебливо:

— Моля те, би ли говорил сериозно?

— Но аз говоря сериозно.

— И ще бъдеш съвсем сериозно мъртъв, ако не направим нещо! Но не ми идва на ум нищо по силите ни… щом Ашли е на страната на Майлоу, ставаме безпомощни. А на тебе хрумна ли ти нещо?

Той въздъхна и скръсти ръце на гърдите си.

— Всичко, което можем да направим, е да печелим време и да чакаме благоприятна възможност.