Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 81

— Той е баща на моя син и едновременно убиец на сина ми. Освен това е едно от чудовищата, започнали навремето Генетичните войни.

Глава петнадесета

Дук дьо Люсан седеше до леглото в затъмнената стая, с наведена глава и преплетени пръсти на ръцете. Угризенията и вината така го притискаха, че гърлото му сякаш всеки миг можеше да се свие и да го задуши.

— Милата ми… толкова съм виновен… стана случайно… моля те, кажи, че си ми простила.

Но Андреа не проговаряше. Отказваше да го забележи, откакто той влезе в спалнята й.

— Андреа, моля те… — Той се насили да погледне лицето й, примига болезнено и веднага извърна глава. — Камшикът… заради камшика стана. Никога не ме е бивало с камшиците… трябва да ми се е изплъзнал. Знаеш, че никога не бих го направил нарочно… не бих ти направил това. Андреа, моля те, кажи ми нещо!

Още четвърт час той напразно се опитваше да получи отговор, накрая се отказа и тихо се измъкна от стаята. Едва що бе излязъл и някой влезе през другата врата. Беше нейният брат, принц Дарси. Както винаги облечен в черно. Той застана пред леглото и я загледа. Усмихна се криво и каза:

— Страхотна двойка сме, нали, мила сестричке? Аз с моята мъртва ръка — той докосна черната кожена превръзка, поддържаща безполезната дясна ръка, — и ти с твоето мъртво око.

— Махай се, Дарси — каза тя, фъфлеше и заради подутите устни, и от упойката във виното, сложена от лекаря. — Остави ме на мира.

— Ей сега, сестричке, ей сега. Но първо трябва да си поговорим за общата причина на нашите недъзи. За твоя скъпоценен любовник Робин.

Тя здраво стисна клепачите на здравото си око.

— Никога повече не казвай името му пред мен! — изсъска Андреа.

— Разбирам чувствата ти, сестричке. О, как добре те разбирам! И искам да си отмъстим на този земен червей, който не само опетни честта на семейството ни и предаде „Господаря Мордред“, но и осакати мен и обезобрази тебе. А през това време нашият баща страхливец бяга от врага с най-голяма бързина. С всеки час повече мили ни делят от онази изменническа свиня.

Андреа помълча няколко секунди и хрипкаво каза:

— Всичко бих направила, само… да беше… в моите ръце, ако ще и за минутка-две. И една минута ще ми стигне да си получи от мен каквото си мисля. Но какво можем да направим. Баща ни не би се осмелил да застане срещу онази флотилия.

— Вярно — съгласи се Дарси. — Той не. Но майка ни би се осмелила.

— Майка ни?

— Току що говорих с нея. Побесняла е от случилото се с тебе. Никога не съм я виждал в такава ярост. За нея баща ни е прелял чашата, това беше последната капка.

— А какво би могла да направи тя? Армията е под властта на баща ни.

— Досега. Но последните събития му донесоха само презрението на военните, така казват агентите на майка ни. Тя смята, че може да се възползва от положението… че ние можем да се възползваме.

— Кога? — остро попита тя.

— Скоро.

Числата на екрана разказваха все същата безнадеждна история. Тя губеше битката за спасяване на хората от Феникс Две. Заразата се разпространяваше сред общината, вече бе съборила един от всеки трима жители. И досега нито едно от лекарствата, създавани в автоматичните лаборатории на Небесния Ангел, не помагаше с нищо, освен в няколко случая да забавят неизбежното. Джан се чувстваше отчаяна и безпомощна. Дръпна се от пулта и застана в предната част на залата за управление. Точките на примигващи огньове изпъстряха Феникс Две. Почти не се виждаха други светлини в затъмнения град. Джан знаеше, че огньовете са предназначени за труповете.