Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 80

— Аз не съм „тъпкан с наркотици до върха на космите“ — каза му Рин. — Елоите — да, но не и аз.

— О, важи и за тебе, о, Робин от Шерууд! — присмехулно го увери Майлоу. — Но, разбира се, като всеки друг ти просто не можеш да разсъждаваш обективно за собственото си душевно състояние. Чувстваш се нормален, нали? И приемаш, че точно твоето състояние е общочовешката норма. Но не разполагаш с начин да видиш наистина обективно действителността или самия себе си. Никой не може да го направи. Но може би маниакално-депресивните типове са успявали, преди генинженерите да премахнат това заболяване. Генетичните им увреждания означавали, така да се каже, че психическата им климатична инсталация не работела както трябва и затова състоянията им се променяли рязко в много широк диапазон. За определено време мозъците им ту получавали свръхдоза от успокояващи вещества, ту се лишавали от тях — те непрекъснато се движели от еуфорията към най-тежки депресии. И съм убеден, че точно през тези периоди те били близо до възприемането на действителността такава, каквато е и затова мнозина от тях се самоубивали. Както някой беше казал — „Човек не понася истината в големи количества“.

Но не само маниакално-депресивните усещали отклонения и промени в биологично вграденото оптимистично настроение. Преди създаването на генетичния тип на Висшия стандарт през двадесет и първи век, в който механизмът бил усъвършенстван и стабилизиран, той бил твърде различен при всеки индивид и се влияел от хормоналните изменения при остаряването, рязко ускоряващо се след четиридесетгодишна възраст… възраст, която вие, естествено, никога няма да достигнете. Но даже и при хората от Висшия стандарт има отклонения в механизма, влияят му и външни въздействия. Например, обикновената слънчева светлина подпомага притока на определено вещество, подобряващо настроението. Или друг пример — първоначалните стъпки в една сексуално оцветена връзка направо наводняват мозъка с аналози на амфетамина… — той пак се усмихна подигравателно на Рин — … те освен всичко друго потискат апетита. — Той многозначително погледна недокоснатата храна в чинията пред Рин.

От смущение бузите на Рин запламтяха. Той каза ядосано:

— Извини ме за грубостта, но точно какво си ти?

Отговори му Джан, преди Майлоу да каже и дума. Рин се стъписа от смисъла на казаното. Тя произнесе с леден глас: