Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 83

— … и така той станал един от най-могъщите хора в света — част от онази обособена групичка, която предначертала последвалата биологическа катастрофа.

— Глупости — рязко каза Майлоу. — Не само Корпорациите бяха виновни. Всичко стана и заради политическите бъркотии по онова време, след разпадането на големите нации на множество независими държавици, предизвикано от налагането на Висшия стандарт. То на свой ред доведе до рухването на Обединените нации, единствената организация, която имаше донякъде сила да контролира биологическите изследвания. Последваха междуособни войни между държавиците, принадлежали преди това към една и съща страна, и религиозни войни на фундаменталистките държави, които се съпротивляваха срещу генетичната революция. Но стига безполезни препирни! — Той пак се обърна към Робин. — Все още настоявам да знам каква игра си замислил.

Робин въздъхна.

— Нали все едно и също ви казвам, аз съм наемник, това е всичко. Присъединих се към „Господаря Мордред“, когато срещнах флотилията Небесни Господари над крайбрежните води на Антарктида…

— Флотилия? — викна Майлоу, очите му се разшириха. — Не си споменавал за никаква флотилия.

— Не съм ли? Е, нищо, беше си цяла флотилия. Пет Небесни Господари заедно с „Господаря Мордред“. Другите четири изчезнаха някъде по време на буря.

— Какво правеха толкова на юг? — попита го Майлоу.

— Търсеха Шангри Ла. Убежището. Надяваха се да намерят в него оръжия от Старата Наука. За да ги използват срещу Джан.

— Срещу мен ли? — попита стреснато Джан.

Унесла се беше да разглежда лицето на Робин и да се чуди как се е появил на него страшният белег.

— Славата ви се е разнесла нашир и надлъж. Три от Небесните Господари са имали земи на юг. Преди месеци преценили, че идва техният ред да бъдат нападнати и избягали през Атлантическия океан. Сключили съюз с ислямски Небесен Господар на име Ел Рашад, на когото според дук дьо Люсан не си струва човек да му застава на пътя. След като насила присъединили дука към съюза, те започнали търсенето на техника от Старата Наука, правилно предположили, че станцията край Антарктида е най-големият им шанс.

— И намериха тебе и твоята машина? — попита Майлоу.

— Ами всъщност аз ги намерих. И случайно избрах да кацна на „Господаря Мордред“.

— И макар че се разпръснахте с остатъка на флотилията, този дук дьо Люсан е продължил на север, за да предизвика нашата флотилия?

— Защото имаше мен… и моя летателен апарат.

— Защото си е мислил, че разполага с тебе — каза Майлоу. — Ти би трябвало да си сключил сделка с него, но никога не си възнамерявал да спазиш своята част от нея, нали?

Робин се загледа в празната си чаша.

— Ами не! Когато чух какво се опитва да направи Небесният Ангел… тоест Джан, за да освободи земните хора и да унищожи пустошта, веднага разбрах, че не съм се присъединил към когото трябва.

— Но, разбира се, не си споделил това с нещастния дук — Майлоу пак се усмихваше цинично. — И какво заплащане изтръгна от дука, за да скрепите тази така наречена сделка, ако не смятаме този маскараден костюм?