Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 82

Обмисляше унилото положение и се бореше с вината от моментите на… щастие, започнали с пристигането на Робин. Някакво вълнение се раздвижи в нея, още щом той влезе в залата за управление. Трябваше да признае, че е привлекателен, ако не се брои ужасният белег на лицето му, но имаше и още нещо. Като че в някой момент между тях се протегна нишката на мълчаливо разбиране. Тя се тревожеше от самата сила на реакцията й спрямо него, сега също, но това не потискаше вълнението. Тя ясно виждаше в очите му, че и той изпитва същото към нея. Но докъде ще стигне всичко това? Преди си мислеше, че след нещастията със Сирай и Саймън никога не би се осмелила отново да се сближи с друго човешко същество, а сега?…

И все пак друга част от съзнанието й се отнасяше предпазливо към Робин. Беше твърде хубаво, за да е истина — красив млад наемник, който изскача сякаш от нищото със своята удивителна машина и се поставя изцяло на нейно разположение. Вярно, той съвсем не я притесняваше толкова, колкото Майлоу, но тя подозираше, че Майлоу се бои да не би Робин да се окаже това, за което се представя. Защото тогава тя би получила ново оръжие в борбата за надмощие помежду им. По дяволите Майлоу!… Да го беше улучила с онзи нож следобеда в нейното жилище. Всичко започна с предвидимо гневната му реакция, когато го обвини за участието му в разпалването на Генетичните войни…

— Това е лъжа! Нищо общо нямам със започването на Генетичните войни!

— Но твоята корпорация се е занимавала с производство на биологични оръжия за Генетичните войни — възрази Джан. — Ти сам си ми казвал това.

— Всички корпорации бяха замесени… нямахме друга възможност, ако искахме да оцелеем!

— Голямо оцеляване, няма що — кисело се усмихна Джан. — Опустошение в целия свят, масова смърт, последвана от бавна разруха на остатъците от биологическите системи.

Рин замаяно каза:

— Не разбирам. Как е възможно той — кимна към Майлоу, — да е толкова възрастен, че да помни Генетичните войни? Та той е само едно момче.

— Това е дълга и отвратителна история — каза Джан. — Някой друг път ще ви я разкажа с подробностите, може би. Накратко — Майлоу е безсмъртен. В друго тяло е живял дори във времената преди Генетичните войни, през двадесет и първи век.

— По-точно, роден съм в самия край на двадесети век — заядливо се обади Майлоу. — През 1997 година.

— Ръководил е една от Генетичните корпорации — продължи Джан.

— Която създадох от малката фирма за биоинженерство, наследена от баща ми. Признавам, някои от проектите за промишлени бактерии, които беше регистрирал приживе, се оказаха безценен източник на средства в първите години от работата ми.