Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 79

— Значи Антарктическата изследователска станция още съществува! Невероятно! И още може да произвежда изделия на Старата Наука, ако се съди по твоята машина. Очевидно там обществото не е тръгнало назад, както стана с Небесните Господари и земните общини…

— Е, Елоите са се върнали назад, но по друг начин — каза Рин, — макар че те не биха се съгласили с такова твърдение. Според мен те се смятат за по-висша разновидност на човека…

— Кои са Елоите? — попита Джан.

Рин се опита да обясни какво представляват. Джан май не го разбра, но Майлоу се оживи още по-силно.

— Това е логическият завършек на процеса, започнал със създаването на Висшия стандарт — каза той, докато скачаше от дивана и пак тръгна из стаята.

— Биологическото „пристрастие към оптимизма“ на човешките същества, но доведено до крайност. Възможно най-върховното му състояние, при това вечно, без махмурлук или вредни странични ефекти. Състояние, далече над най-налудничавите мечти на нещастните, жалки наркомани от древните времена.

— Майлоу, за какво говориш? — попита Джан.

— И преди се опитвах да ти обясня всичко това — отговори Майлоу. — По-скоро, моето предишно „аз“ се опитваше.

Рин не можа да схване смисъла за загадъчното пояснение и пак погледна неразбиращо това момче, което поглаждаше с ръка своята опадаща коса, докато се разхождаше из трапезарията. Но веднага прехвърли вниманието си към седящата срещу него жена. Вече му беше трудно да не я гледа. Намираше в това занимание удоволствие, то беше толкова различно от любуването на прелестите на Андреа. Усещаше неудобството й от неговия напрегнат поглед, но не можеше да се овладее. Дали си въобразяваше или наистина успяваше да забележи в нейните очи подобно любопитство?…

— Всичко това започнало още към края на двадесети век, когато пробивите на генното инженерство лишили от доводи онези, които отричали биологическия детерминизъм във всичките му разновидности — продължаваше Майлоу, без да обръща внимание на липсата на интерес у другите двама към многословието му. — Срещу биологическия детерминизъм имало силна съпротива и по религиозни, и по политически причини — той заплашвал доверието към остарялото схващане за „свободната воля“, а то било неотделима част от множество религии и политически идеологии. Но дошло откритието, че определен ген, или пък неговата липса предразполагала хората към маниакална депресия, по същото време станало ясно, че шизофренните наклонности също се дължали на генетични увреждания…

— А това какво общо има с хората на Робин? — неприязнено попита Джан.

Рин също се дразнеше. Искаше му се Майлоу да млъкне и да се махне. Искаше да остане насаме с Джан.

— Точно за тях говоря. Обяснявам ви как се стигнало до разбирането, че умът… въобще съзнанието е краен продукт от сложно взаимодействие на разнообразни хормони и други невротрансмитери в мозъка, а то било изцяло генетично предопределено. Тогава открили, че генетично сме програмирани да се чувстваме по определен начин, че мозъците ни съдържат естествени вещества, подобряващи настроението… енцефалините били открити първи, те действат подобно на опиума. Последвала гама-аминомаслената киселина — универсален мозъчен инхибитор, както и множество други — естествени амфетамини, естествени транквилизатори и какво ли не. Средностатистическото човешко същество било тъпкано с наркотици до върха на космите. Това е синдромът на „пристрастието към оптимизъм“. Известен също като ефекта на „винаги гледай нещата откъм добрата им страна“. Еволюцията го развила, за да може човешката раса да продължава напред, каквито и удари да понася. Той кара всеки отделен човек да се надява на по-добро, когато голата логика му казва, че положението е безнадеждно.