Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 78

Жената му се усмихна измъчено и каза:

— Съжалявам. Отдавна не ми се е налагало да посрещам гости. Елате с мен в моето жилище. Можете да се възползвате от удобствата му, ще получите студена бира и нещо за ядене, ако сте гладен. — Тя пристъпи към него и протегна ръка. — Между другото, казвам се Джан. Джан Дорвин.

Когато стисна ръката й, буцата в гърдите му сякаш стана по-голяма.

Дук дьо Люсан удари Андреа толкова силно, че двамата яки слуги, които държаха ръцете й, едва не я изпуснаха. От разбитата уста потече кръв. И двете й бузи бяха разкървавени и отекли от предишните удари.

— Идиотка! Слабоумна! — крещеше той, потривайки кокалчетата на дясната си ръка. Май си беше навехнал китката. — Хлътнал бил до уши по тебе, а? Всичко би направил за тебе, а? Божичко, тази кретенка!…

Той пак замахна. Тя се опита да извърне лице, за да избегне удара.

— Татко, не! Моля те, не ме бий повече! Не ми наранявай лицето, моля те.

Той възпря юмрука си.

— Казах ти, нали? Казах ти да го наблюдаваш. И да го слушаш. За да потвърдиш, че мога да му се доверя, че е искрен! Но не, ти разчиташе на онези твои великолепни женски инстинкти! По-точно, на суетното ти празноглавие. А той през цялото време ти е играл театър. На мен също!

— Татко, но аз бях сигурна! — извика тя, от устата й пръскаше кръв. — Сигурна бях, че е влюбен в мен! Как можех да знам?

— Това ти беше работата — да знаеш! А сега, благодарение на тебе, загубихме последната възможност да подобрим положението си. Голям късмет ще имаме, ако се доберем до териториите си, преди да се разпадне корабът. Ти искаше награда, ако Робин ми предаде Небесния Ангел и нейната флотилия. Но се провали и ще си получиш наказанието.

— О не! — заскимтя тя. — Моля те, не ме удряй по лицето пак. Много те моля!

— Не се притеснявай, с пръст няма да те пипна — каза й той. Обърна се към единия от слугите. — Донеси ми камшик.

Момчето, което вече познаваше с името Майлоу, за втори път го попита дали може да огледа отблизо Играчката. Рин отново му отказа и го предупреди за последствията, ако се опита да влезе насила в апарата. Но нещо мярнало се в погледа на Майлоу му подсказа, че не прие думите му с доверие. Този Майлоу го притесняваше все повече и той трескаво обмисляше как да научи що за човек е. Но засега разговорът се въртеше само около него самия.

Намираха се в просторна трапезария и бяха седнали на маса до голям извит прозорец. Всъщност само той и Джан бяха седнали. За Майлоу нямаше място на масата и той неспокойно крачеше из стаята, когато не се излягаше на един диван наблизо. Двама мъже с невъзмутими лица и кротки погледи прислужваха на него и Джан. Рин за миг забеляза недоволство на лицето на единия. Той недоумяваше какви са тези хора. Освен събраните в трапезарията огромният въздушен кораб изглеждаше безлюден. Тук нищо не напомняше за „Господаря Мордред“.

Беше разказал накратко на Джан (слушаше го и Майлоу) за произхода си от Шангри Ла. Майлоу беше реагирал възбудено.