Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 77

Момчето безцеремонно го прекъсна:

— Ясно, ясно, това вече го чухме, но защо?

Заговори друг глас, който идваше от всички посоки едновременно:

— Джан, Небесният Господар обърна и се насочи на юг.

Рин предположи, че гласът е на една от основните програми, липсваха му всякакви човешки нотки. Жената опипа дръжката на своя кинжал.

— Мисля, че ще е най-добре да изпратя един от корабите да го настигне.

— Аз не бих си правил труда — бързо каза Рин. — Без мен и моя летателен апарат „Господарят Мордред“ не може да бъде никаква заплаха за вас. Оставете ги да си вървят. Дукът вече знае, че няма шанс да устои срещу вашата флотилия. Уверен съм, че сега бяга обратно към подвластните си територии.

Не искаше нищо лошо да се случи на хората в „Господаря Мордред“.

Обади се още един безтелесен глас. Същият неспокоен глас на момиче, с който говореха и паяците.

— Изобщо не го слушай, Джан! Нека да настигна онова очукано туловище и да му видя сметката. Това е някакъв номер.

Рин вдигна очи към тавана, защото не знаеше накъде да гледа, и каза:

— Не е номер, кълна ви се! — Обърна поглед към лицето на Небесния Ангел. — Моля ви, пощадете ги. Аз направих номер, но на владетеля на „Господаря Мордред“, не на вас. Дук дьо Люсан смяташе, че ще действам като негов съюзник в атаката срещу вас. От мен очакваха да използвам летателния си апарат, за да унищожа защитата ви, но аз само се преструвах, че изпълнявам плана. Всъщност исках да служа на вас.

Момчето изрази с пръхтене недоверието си.

— Съгласен съм с Ашли. Замислил си някаква хитра игричка. За какъв дявол ти е притрябвало да ни предлагаш услугите си? Какво искаш да получиш? И по дяволите, кой си ти всъщност?

Рин го изгледа лошо. Това странно човече му стана неприятно от самото начало.

— Казах, че дойдох да предложа услугите си на Небесния Ангел, а не на тебе, който ще да си.

— Да — припряно се намеси жената, — той е прав, Майлоу. Това не ти влиза в работата. Изчезвай. Върви да късаш крилцата на мухи или нещо такова.

Момчето направи гадна гримаса.

— Този нов обрат напълно ми влиза в работата, Джан. Всичко, което би могло да засяга моето оцеляване, е моя работа. Ето ти тук един тип, пръкнал се от някакъв древен главорезки филм, но с машина, неуязвима за лазери и с още Бог знае какви възможности, а ти очакваш спокойно да си изляза, без да разбера какво иска и откъде идва?

— Изобщо не ме интересува какво искаш и какво мислиш, Майлоу! — Тя повиши тон. — Все още аз заповядвам тук и ти казвам да изчезваш. Веднага!

Момчето слезе от компютърния пулт и застана пред нея с ръце на хълбоците.

— Не ме предизвиквай, Джан, или ще ти се наложи да разбереш колко съмнително е станало вече положението ти!

Рин видя появилата се на лицето на жената сянка на неувереност и инстинктивно усети, че положението тук е доста неустойчиво. Явно му предстоеше да открие причините защо властта на Небесната жена не е абсолютна. Той бързо каза:

— Моля за извинение, но дали може да пийна нещо?

И двамата го изгледаха с изненада.

— Какво? — обади се момчето.

— Казах, че бих пийнал нещо. Жаден съм. Принуден съм да ви кажа, че гостоприемството в „Господаря Мордред“ беше значително по-добро.