Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 76

— Той се предаде на онези неща! — възкликна барон Шпанг, който напрегнато се взираше в окуляра на телескопа. — Отвеждат го…

Дукът беше в състояние на вцепенена изненада. В дълбините на съзнанието си наблюдаваше как рухват всички негови планове и мечти. Беше загубил единственото си преимущество. Но нали беше толкова сигурен в искреността на Робин, благодарение на Андреа…

Андреа.

— Сир, какво да правим сега? — попита го баронът. — Да продължим ли атаката?

— Не ставай глупак! — каза му дукът. — Нямаме друга възможност, освен да се оттеглим. Предай заповедта.

Андреа.

Два от паякообразните механизми го съпроводиха надолу. Последното от многото спускания с асансьори отведе Рин и неговите стражи в залата за управление на Небесния Ангел. Уредите в нея почти по нищо не приличаха на онези в пункта за управление на „Господаря Мордред“, но той нямаше време да огледа обстановката по-подробно. Двамата души в залата приковаха вниманието му. Жената стоеше в далечната предна част на централния мостик. А на един от компютърните пултове наблизо седеше момче. И двамата се обърнаха към него, когато излезе от асансьора. Един от паяците каза:

— Ето го и него! Ама си го бива, нали, Джан?

По-странно от двамата му се стори момчето. На възраст беше между осем и десет години, но лицето и особено очите му издаваха много по-голяма възраст. Впечатлението се усилваше и от почти пълната липса на коса по главата му. Но когато жената тръгна към него, спечели изцяло раздвоеното му внимание. Беше висока и стройна, носеше бяла туника, която оставяше голи ръцете и краката й. На стегнатия около тънкия й кръст колан висяха кинжал и непознат уред. Черната коса закриваше скулите й (той забеляза и черна звездичка на дясната й буза, но дали беше някакъв знак или клеймо?). Зелените й очи бяха огромни и с твърде интересна форма — вътрешните им ъгълчета бяха извити надолу. Във всяко отношение беше физическа противоположност на Андреа, която се отличаваше с пищните си телеса. А тази жена имаше малки гърди и плосък стегнат корем. Но на Рин веднага му се стори безкрайно привлекателна дори в сравнение с Андреа и още не можеше да разбере защо му въздейства така. Забеляза тъмни сенки под очите й, но те не развалиха впечатлението от нейната красота. Някакво странно усещане го прободе в гърдите — сякаш му беше трудно да диша. Помисли си, че тя би трябвало да е Небесният Ангел…

Той й се усмихна смутено и каза:

— Здравейте, аз съм Робин.

— Робин Худ, предполагам — саркастично каза чудатото момче — С тези дрехи няма кой друг да си.

Рин го загледа изумено, за момент забравил за жената.

— Чувал ли си за Робин Худ?

— По-възрастен съм, отколкото изглеждам — смръщи се насреща му момчето. — Но ти откъде знаеш за Робин Худ?

— И кой е този Робин Худ? — попита Небесният Ангел.

Тя съсредоточено разглеждаше Рин. Той усети, че се изчервява.

— Няма значение — отговори момчето, което също разглеждаше Рин. — Важно е откъде идва този и какво прави тук.

— Тук съм, за да предложа услугите си на Небесния Ангел… — започна Рин.