Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 75

— Моментът наближава! — обяви техникът, който следеше полета на Робин с един от телескопите.

Дукът зърна далечни проблясъци. Лазерите на Небесния Ангел. Това окончателно го увери, че Ел Рашад и другите са били прави. Небесната Жена наистина можеше да управлява лазерната система на своя кораб. Можеше да стреля по апарат с човек в него.

— Какво става? — извика той.

— Той продължава! Лазерите не могат нищо да му направят!

Дукът се затресе от възбуда. Всичко, което Робин каза за своя апарат, се сбъдваше! Сега ще започне атаката!

— Той успя! — съобщи техникът. — Проби през защитата!

Радостни викове огласиха площадката.

— А сега той… той… — техникът се задави.

— Какво? — настояваше дукът. — Какво се е случило?

Лицето на техника беше загубило цвета си. Той вдигна глава от окуляра на телескопа и преглътна. Най-после каза:

— Апаратът кацна върху Небесния Ангел.

— Какво? — кресна дукът. — Искам да видя!

Той избута техника и погледна през телескопа.

Не му трябваше много време, за да се увери в ужасната истина. Летящата машина на Робин лежеше върху корпуса на белия Небесен Ангел… точно както бе лежала върху корпуса на „Господаря Мордред“. От гърлото на дука се изтръгна стенание.

— Лазерите… — едва проговори барон Шпанг. — Сигурно все пак са повредили летящата машина… улучили са двигателите на Робин…

— Не — безнадеждно процеди дукът. — Не мисля, че е това.

Рин отвори люковете на Играчката и се измъкна навън. Въздъхна дълбоко и тогава се огледа. Слънцето се отразяваше в няколко малки метални тела, които бързо приближаваха по гладкия бял корпус на Небесния Ангел. Той вдигна ръце нагоре и ги изчака да стигнат до него.

Отблизо разпозна в тях обслужващи механизми, приличаха на паяци. Имаше подобни машини в Шангри Ла.

— Не мърдай! — предупреди го един от тях, когато го наобиколиха. Говореше с глас на момиче.

— Както виждате, не правя никакви движения — невъзмутимо отговори той.

Видя два от механизмите да се отделят от основната група, изучаваха корпуса на Играчката с най-различни сензори.

— Ама този е страхотно готин! — каза един от механизмите.

Застаналият точно пред него протегна напред членеста ръка с въртящо се накрая острие. Острието спря само на сантиметри от гърлото на Рин. В същото време гъвкаво метално пипало измъкна сабята му от ножницата. Той се усмихна насила.

— Да бе, готин си е! — каза механизмът пред него. — Ей, готин? Няма ли да се разприказваш по-бързичко, преди да сме ти прерязали гърлото.

— Името ми е Робин и, както виждате сами, аз ви се предадох. Дойдох да предложа своите услуги на Небесния Ангел. Разбира се, срещу определена цена. Но първо искам да ви предупредя — не бърникайте по моя апарат! Миниран е. Всеки опит да проникнете вътре ще доведе до много силен взрив.

Този блъф беше успял предишния път. Рин се надяваше и сега да го приложи с успех. Но идващите от механизмите женски гласове го тревожеха. Звучаха някак… несигурно.