Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 74

— Ти се тревожиш ли?

— Значи хората от онзи въздушен кораб знаят, че ние… тоест ти можеш по своя воля да управляваш системата за лазерна защита.

— Да, разбирам — замислено каза Джан. — Но как са научили?

— Явно новините за твоите похождения през последните години са стигнали далече. Би трябвало да очакваш това.

Джан не отговори. Пак вдигна бинокъла и фокусира образа на далечния въздушен кораб. На вид беше обикновен Небесен Господар, макар че изглеждаше доста по-овехтял от повечето и няколко от движителите му бяха разглобени, за да осигурят резервни части за останалите. Досети се, че бавното му пълзене от югозапад към нейната флотилия е най-високата скорост, на която е способен.

— Пак ви казвам да нападаме — обади се една Ашли.

— Още не — отсече Джан. — Ще изчакаме, за да им дадем възможност да се свържат с нас. Освен това не могат с нищо да ни навредят.

— Внимание — спокойно се намеси Карл. — От външния корпус на въздушния кораб се издига апарат. Същият е, който засякох с радара вчера. Вече се ускорява и се насочва точно към нашия кораб.

— Мамка му! — каза Майлоу.

Джан се поколеба, преди да проговори:

— Свалете го с лазер, щом влезе в обсега!

Опита се да разгледа наближаващия апарат с бинокъла, но не можа. Появиха се познатите бляскави нишки тюркоазена светлина — включи се лазерната система. Нишките се събраха в една точка. Тя чакаше взрив. Но взрив нямаше.

Карл каза с обичайния си безизразен глас:

— Данните от радарното проучване на наближаващия летателен апарат показват, че той е обкръжен от електромагнитно поле с висок интензитет, който нарушава фазата на лазерните лъчи и ги разсейва. Летателният апарат не може да бъде унищожен или спрян. Ще пробие защитата ни след четиридесет секунди…

Глава четиринадесета

Взирайки се с помощта на големия месингов телескоп на предната наблюдателна площадка, дук дьо Люсан за първи път можа да разгледа флотилията на Небесната Жена. И това отново му вдъхна опасения за съдбата на начинанието му. Застинали над далечното селище и около него, белият Небесен Ангел и петте Небесни Господари изглеждаха толкова внушително въпреки разстоянието, че му се стори невероятно малкият апарат на Робин да им причини някаква вреда.

Площадката беше препълнена от негови важни васали. Изпълниха кратка церемония в чест на Робин и след дългата и театрална прощална прегръдка на Андреа почетна стража го съпроводи по корпуса до неговата летяща машина. Дукът усещаше неприятна горещина. Той се обърна да огледа редиците планери, готови да отлетят, щом Робин завърши задачата си.

— Колко остава? — попита той барон Шпанг.

— Всеки момент ще се издигне, сир — отвърна баронът. — Не се тревожете — всичко ще мине без проблеми. Съвсем скоро мощта за завладяване на целия свят ще бъде в нашите ръце. Във вашите ръце, сир.

— Издига се! — изкрещя един техник от задната част на площадката.

Всички глави се завъртяха. Апаратът на Робин наистина набираше височина. След миг със смайваща бързина се насочи към флотилията на Небесната Жена. Ускори се толкова стремително, че дукът бързо го загуби от погледа си, но чуваше гърма от разцепения въздух.