Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 70

Тя се занимаваше с числата, светещи на компютърен екран. Показваха твърде безнадеждно положение. Епидемията, изтребваща населението на общината под тях, не проявяваше никакви признаци на спадане въпреки лекарствата, произвеждани в лабораториите на Небесния Ангел и разнасяни долу от паякообразните роботи.

— Онзи радарен сигнал от сутринта — каза Майлоу.

Стоеше в предната част на залата за управление и оглеждаше небето. А тя огледа него. Сега по-малко приличаше на Саймън — косата му бе опадала и ставаше все по-едър, но всеки път нещо я пробождаше, щом спреше погледа си върху него. Опитваше се да го избягва, доколкото можеше, но той настояваше да се мъкне след нея навсякъде. Непрекъснато се опитваше да я умилостиви. А вече явно бе спечелил доверието на Ашли. Обмисляше дали да не премести Майлоу в друг кораб, както Киш все настояваше, но се страхуваше, че Ашли просто ще пренебрегне такава заповед.

— Какво ме занимаваш с този проклет сигнал? Ясно е, че е някакъв каприз на уреда.

— Това беше летателен апарат… нещо по-тежко от обикновен летателен апарат.

— И какво би могло да се окаже? Планер или нещо подобно.

— Планер? Който лети на такава височина и с такава скорост? Карл, повтори й какво забеляза.

Карл каза:

— Метално тяло. С приблизително цилиндрична форма. С голяма плътност. Със значителна маса. Вероятно с тегло няколко тона. Когато го засякох, завиваше със скорост 1500 мили в час, а преди да загубя сигнала, се ускори до 2500 мили в час.

— Страхотен планер, нали? — попита Майлоу.

— Майлоу, знаеш не по-зле от мен, че днес никой на планетата не разполага с технологията за производство на такива летателни апарати. Значи Карл е сгрешил… освен ако някой от онези твои орбитални станции не е решил да ни посети най-после.

Тя млъкна колебливо, замисли се. Не й беше хрумнало преди, че има и такава възможност.

— Няма как да стане! — каза Майлоу и завъртя глава. — Не биха посмели, даже ако още разполагат с възможности за подобна експедиция. Те си мислят, че планетата и досега е претъпкана с изкуствено създадени зарази.

— Че то си е така — каза Джан, сочейки селището под прозрачния под. — Поне тук.

Името на общината беше Феникс Две, тя беше разположена в североизточния ъгъл на онова, което преди разпадането на Съединените американски щати се наричало щат Аризона. Беше една от най-големите земни общности, които Джан познаваше, около центъра на града дори имаше няколко триетажни сгради с по-сложен градеж. Общността, въпреки принудително отделяните през вековете данъци за местния Небесен Господар, доскоро се радвала на относително благополучие, но пустошта навлязла в обширните й селскостопански земи. Последвали чести нападения от Хазини.

Хазините бяха причината за епидемията. Оцелелите от преките сражения с Хазини, ако успееха да превъзмогнат раните си (а това рядко се случваше), ставаха жертва на особено коварна болест, която ги убиваше за броени дни. Изглежда Хазините носеха заразата в телата си като още едно от оръжията им срещу омразните човешки същества. Джан си спомни за своята почти смъртоносна среща с един Хазини. Прокара пръст под туниката си, където някога тялото й беше раздрано от шията до долната част на корема. Или на нея й бе провървяло, или не всички Хазини бяха заразни.