Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 68

— Лоши сънища ли? — Беше Ашли.

— Да. Моля те, би ли включила осветлението? Да не е прекалено силно.

Светнаха лампи. Той се надигна от пода и седна на края на леглото.

— Липсват ми сънищата — каза Ашли. — Липсва ми сънят. Липсва ми всичко.

— Този сън не би ти харесал — увери я той.

— За какво беше?

— Моята смърт. По-точно, смъртта на Майлоу.

Защо не признае поне пред себе си. Той не беше Майлоу. Имаше спомените на Майлоу, ума на Майлоу, но не беше Майлоу, а нещо различно. Не чувстваше, както си спомняше чувствата си в предишния живот на Майлоу. Заради това тяло е. Той погледна надолу към детските си ръце и крака. Твърде млад беше. Проклета да е онази Сирай с желанието й да го убие. Тя обърка времето. И затова още го преследваха остатъците от личността на Саймън, избледняващите негови спомени. Не на шега каза на Джан, че една част от него още я вижда като своя майка, в същото време той преживяваше и призрака на сексуалното желание, което някога бе предизвиквала в него. Усмихна се криво на тавана.

— Аз съм само смесица от призраци, Ашли. Всъщност аз съм мъртъв.

— И аз съм мъртва. Но ти поне имаш тяло.

— Ти това ли наричаш тяло? — Той се изправи. — Я ме погледни, призракът на мъж, преживял четиристотин години и отгоре, в тялото на момченце, което още не е навлязло и в пубертета. — Той повдигна с пръсти малкия си пенис и се разсмя. — Можеш ли да повярваш, че някога съм бил свръхчовек?

— Но ти продължаваш да растеш — напомни Ашли.

— Вярно, но никога няма да стана мъжа, който бях. Аз… тоест Майлоу се погрижи за това. Не притежавам всички негови генетични усъвършенствувания. Никога няма да имам неговата сила или бързина.

— Но нали си негов клонинг? — попита Ашли. — Предполагам, че имате еднаква ДНК.

Той врътна глава отрицателно.

— Не, моите генинженери измислиха начин да подсигурят, че аз няма да съм еднакъв със… себе си, какъвто бях. Не съм пълен клонинг. Квазиембрионът, закачил се за матката на Джан е отмъкнал малко и от нейната ДНК, за да намали някои от първоначалните генетични предимства на Майлоу.

— Но нали все пак си безсмъртен?

— О, да! — каза той и се ухили цинично. — Поне толкова безсмъртен съм, колкото беше и Майлоу. Да се надяваме, че с по-голям успех ще бъда безсмъртен.

— Но днес вече почти се провали.

— Да не би аз да не зная това.

Той искрено се уплаши, когато два паяковидни робота го сграбчиха в коридора след излизането му от спалнята на Джан. Един от тях се канеше да му пререже гърлото с някакъв инструмент, но острието замря на сантиметри от плътта му. Досети се, че Джан е заповядала да го убият, но не са й стигнали сили да го направи. В последния миг е отменила заповедта си.