Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 69

— Ако се бях включила към Карл по онова време, щях да ги спра — каза Ашли. — Знаеш това, Майлоу. Но бях заета да стрелям по птици.

— Не е нужно да се извиняваш — неискрено каза той. — Но би могло пак да се случи. Рано или късно омразата й към мен ще надделее нежеланието й да нарани тялото, принадлежало на нейния син.

Ашли въздъхна.

— Преди харесвах Джан, но напоследък е нетърпимо скучна.

— Ще трябва нещо да направим с нея, нали? — попита Майлоу гладкия таван.

— Ами ще трябва! — съгласи се Ашли.

Глава тринадесета

Летеше на височина почти четиридесет хиляди стъпки и с максимална скорост, в един момент неговият радар откри флотилията на жената. Той веднага заповяда на Играчката да направи остър завой, защото Небесният Ангел би могъл да има не по-малко усъвършенстван радар от неговия. Но още преди да завърши изречението, Играчката каза:

— Рин, засечени сме от радар.

— По дяволите! Исках да ги изненадам. Както и да е, вече нищо не може да се направи. Връщаме се към „Господаря Мордред“. С максимална скорост.

— Намерихте ли ги? — попита дукът.

Рин кимна и посочи точното място на голямата карта, разгърната върху овалната маса във „Военната зала“. На една от стените висеше огромен гоблен, изобразяващ неправдоподобни бойни подвизи при превземането някога на въздушния кораб от прародител на дука. Освен дука и барон Шпанг, неколцина други барони бяха насядали около масата. Повечето носеха лъснати до блясък леки церемониални ризници, сякаш се готвеха всеки миг да влязат в битка. Принц Дарси също присъстваше, ръката му висеше на превръзка. Избягваше да среща погледа на Рин.

— Толкова далече на север — каза дукът, вперил поглед в картата. — Не разбирам. Предполагам, че са се движили на юг, когато ги забелязахте?

— Не. Стояха на едно място. При това на малка височина. Около хиляда стъпки. Моят радар показа някакви сгради на земята, така че би трябвало да са над някакъв град или село.

Дукът смутено подръпваше брадата си. Барон Шпанг каза:

— Значи, би трябвало да прехванем нейната флотилия след около денонощие, ако техниците успешно поддържат скорост от тридесет мили в час и ако не ни попречи лошо време. И ако предположим, че нейната флотилия не се премести междувременно.

— И да стане това, няма да ни попречи — каза Рин. — Няма да ми отнеме много време да ги засека отново.

Дукът се изпъчи пак и се усмихна на Рин.

— Значи, всичко е наред. Наясно ли са всички с нашия план за сражението?

— Нашият план ли? — Рин му върна усмивката. — Мисля, че всичко е ясно. Пробивам си път с моята машина през тяхната защита, нападам Небесния Ангел, унищожавам лазерната му система и принуждавам Небесната Жена да се предаде. След нейното поражение и остатъкът от флотилията ще трябва да прекрати съпротивата. В този момент ще излетят планерите с вашите войници.

— Добре… добре — закима дукът. — Предвиждате ли някакви проблеми в осъществяването на този план?

— Въобще няма да възникнат проблеми, сир! — каза му Рин.

— Не ми харесва това, казвам ти!

— Кое? — разсеяно попита Джан.