Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 71

Джан погледна пръснатия долу град. Големи части от него бяха покрити с мрежи за предпазване от Хазини. Не че тези мрежи, изплетени от растителни влакна, можеха да им свършат работа като защита. Само стоманени мрежи можеха да устоят на ноктите на Хазини, но във Феникс Две нямаха достатъчно стомана, както навсякъде по света.

Бедата започнала, когато огромно ято Хазини направили множество чудовищни гнезда само на четиридесет мили от жилищата на хората. Джан искаше да използва цялата огнева мощ на своята флотилия, за да унищожи и гнездата, и самите Хазини, но когато обяви плана си по-рано сутринта, всички Ашли възразиха. Поведението им я учуди…

— Пък аз си мислех, че кръвожадни същества като вас веднага ще се възползват от една възможност да направят малка касапница — раздразнено каза тя.

— О, сигурно би било страшно забавно! — каза една Ашли. На Джан вече не й пукаше коя от тях — всички й се струваха еднакво полудели. — Но ние смятаме, че веднага трябва да се махаме оттук. На всеки кораб има доста шумотевица. Хората се плашат от епидемията. Може да започнат истински бунтове.

— Но на тази височина всички са в безопасност. И нали паяците минават през пълно обеззаразяване при всяко качване.

— Няма да убедиш тези тълпи от слабоумници — обади се една Ашли. — Има и нещо друго — за паяците говоря. Твърде бързо ги губим, и от злополуки, и от саботажи, вече не достигат и резервни части за тях, а ти още повече ги разпръсна, като ги караш да се правят на милосърдни сестри за онези тъпанари долу.

— Тя говори разумно — намеси се и Майлоу. — Само чрез роботите можеш да удържиш властта си над населението на другите кораби. Но в момента те се занимават с прекалено много неща, и ако избухнат вълнения, трудно ще се справиш. Освен ако използваш крайно жестоки мерки, а доколкото те познавам, няма да направиш това.

— И не виждам защо не стоварим на земята целия товар от олигофрени, така ще приключим с тях веднъж завинаги. Само неприятности създават — каза някоя Ашли.

— Ами да, нека да го направим! — съгласи се друга.

— И дума да не става! — остро каза Джан. — Това е равно на убийство. Всички те са Небесни хора. Нямат шансове да оцелеят на земята, знаете това.

— Че на кой му пука за тях?

— Джан, поне едно можеш да направиш — бързо каза Майлоу, — спри използването на роботите като чистачи на слънчевите батерии. Накарай хора да се заемат с тази работа, както ние го правехме в „Господаря Панглот“.

— Страшно гадно беше за мен да съм стъклоходец — каза му Джан, — а май и на тебе не ти харесваше. Не бих принудила никого да се занимава с това.

Майлоу сви рамене.

— След време може и да ти се наложи, ако не останат достатъчно паяци, за да махат гъбичките от батериите на всички кораби. По-добре започни сега.

Точно тогава Карл бе съобщил за засичането на непознатия летящ обект. Джан бе се зарадвала на крайно наложителната промяна на темата, но сега заради непрекъснатите напомняния на Майлоу, най-после започна да се чуди от какво ли е бил предизвикан странният сигнал. Пак погледна Майлоу, който още не откъсваше очи от небето наоколо. Тя се намръщи, но каза: