Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 72
Джон Броснан
— Добре де, даже ако някой е успял да задвижи летяща машина от Старата Наука, нали не може с нищо да ни застраши? И да нападне някой от нашите кораби, лазерите ще я надупчат.
Майлоу се обърна с лице към нея.
— Не може да е летателен апарат, създаден от Старата Наука. Знаеш с какъв фанатизъм първите Небесни Господари са унищожавали всички други средства за летене още от деня, в който завоювали поредния Небесен Ангел. Не можели да си позволят някой да оспорва господството им в небето. Това бил Първият закон, който наложили на земните жители — „Забранено Ти Е Да Летиш“.
— Щом не е машина от Старата Наука и не е космически кораб от орбиталните станции или марсианските колонии, какво е тогава? Откъде може да се е появил?
— Нямам представа — каза той и прокара длан по оплешивяващото си теме.
Джан помнеше този жест отпреди. Стомахът й пак се сгърчи от гледката, остатъците от физическия облик на нейния син с всеки ден се претапяха в Майлоу.
— Чудесно. Ако ти хрумне някоя светла мисъл, обади ми се! — грубо каза тя. — Аз се прибирам в стаите си. Имам нужда от почивка.
Имаше нужда и от пиене. Щом стигна до своите стаи, помоли Киш да й донесе една бира. Стори й се, че дори преди да се свлече на дивана в хола, Киш се върна и й протегна висока чаша с бира. Тя се усмихна признателно.
— Толкова си мил с мен, Киш. Не знам какво щях да правя без тебе. И без Шан.
Тя отпи голяма глътка. Киш не помръдна от мястото си.
— Изглеждате уморена, госпожо. Да ви направя ли масаж?
— О да, Киш. Моля те!
Киш седна до нея, а тя остави чашата на пода, обърна се с гръб към него и разкопча туниката си отзад. Тя притвори очи, щом усети пръстите му умело да размачкват вдървените мускули на врата и раменете й.
— Оох, така е великолепно! — благодарно промърмори тя.
Когато свърши с масажа на раменете, пръстите на Киш се плъзнаха надолу по гърба. Тя изпъшка, главата й се отпусна напред. Остави се да потъне в чистото чувствено удоволствие от масажа, искаше й се да продължи вечно. И затова не разбра откога Киш гали гърдите й, преди тя да усети това. Подскочи от изненада. Никога преди не беше пипал гърдите й.
— Киш, какво правиш?
Той веднага отдръпна ръцете си. Тя се обърна с лице към него. На неговото се бореха за надмощие смущението и желанието.
— Мислех си, че ви харесва — каза той.
— Масажът ми беше много приятен, но ти си мислиш за нещо повече от масаж, Киш.
Той сведе поглед за миг, после я погледна право в очите. Сега беше напрегнат.
— Джан, би трябвало да знаеш какви са чувствата ми към тебе.
— А какви са? — попита тя, забеляза, че той използва малкото й име.
— Обичам те!
— Така ли? — тя позволи на изумлението си да прозвучи в гласа й.
Никога не беше и подозирала, че любезният и грижлив Киш би могъл да таи такива чувства към нея. Но осъзна, че това не би трябвало да я учудва чак толкова. Знаеше, че мъжете от Минерва имат сексуални желания. И тя беше преспала с мъж на Минерва… не, всъщност той беше юноша, и се случи толкова отдавна! Саймън, на когото беше нарекла сина си. Но Киш, или пък Шан? Беше свикнала с тях. Да, трябваше да признае, че се отнасяше към тях като към евнуси. След като видя „нормални“ мъже, двамата от Минерва й изглеждаха… каква дума би могла да подбере? Безполови? Кротки? Безопасни? Вярно, някога беше обмисляла сериозно дали да роди дете от Киш, за да запази наследствеността на Минерва, но никога не се и съмняваше, че не може да изпита страст към него…