Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 67

Кардиналът стисна устни неодобрително. После каза:

— Дукът ми каза, че са ви учили бездушни машини. Те са развратили ума ви с атеистичните си лъжи.

— Аз всъщност не зная в какво вярват моите програми дълбоко в себе си, даже не зная за какво мислят, но подозирам, че не им е нужно да вярват в някой бог. Те поне, в края на краищата, знаят за какво са били създадени — за да служат на хората. Ние от своя страна като че ли сме в неведение…

— Аха, но виждате ли, млади момко — пак се усмихна кардиналът, — ние сме точно като вашите компютърни програми. Ние съществуваме, за да служим на Бог. И затова Той ни е създал.

— И как можем ние да служим на Бог? — попита Рин.

— Като се прекланяме пред Него. И като славим Неговите творения.

— Това е един от възможните отговори, признавам, чувал съм го и преди. А колкото до Неговите Творения, някои от тях е пресилено да бъдат славени. Например чумата, рака, СПИН, проказата и беса, за да споменем само някои. Преди човекът да го надмине с Генетичните войни, Бог е бил страхотен в изобретението на зарази за масово унищожение.

— Не можете да смятате Бог отговорен за тези неща! — твърдо каза кардиналът.

— Разбира се! — усмихна се Рин. — Заслугите на Бог са винаги само за добрите творения, но не и за лошите. — Той завъртя глава. — Вижте какво, за да бъда искрен, трябва да призная, че зад самото съществуване на Битието има някаква необятна тайна. Ако искате да я наричате Бог — добре. Но за Неговата истинска същност аз не мога и да се досещам. Имам своите съмнения и относно всички онези пророци от всякакъв вид, които претендират, че са възприели Истината чрез пряко общуване с Бог. Извън въпроса за неразгадаемата тайна, всички религии не са нищо повече от кълбо противоречащи си догми, песнопения, безсмислени ограничения в храненето, безсмислени норми на половия живот, безсмислени правила как да се обличат хората и безсмислени ритуали.

Кардиналът стана и впи свиреп поглед в Рин.

— Значи отказвате да бъдете покръстен?

— Преддверието на ада не ме плаши с нищо, кардинале — весело каза Рин. — Аз идвам от там.

— Но то може да се окаже най-малката от неприятностите ви, млади човече! — произнесе кардиналът и вихрено изхвърча от стаята.

Майлоу се събуди от писъка си.

Изтъркаля се гол по леглото и падна от него, повличайки чаршафа със себе си. Ударът го свести донякъде. Придърпа колене към брадичката си, обви ръцете си около краката и поседя така, трепереше. Картините и усещанията още отекваха в съзнанието му. Онези големи метални крака се вдигаха и спускаха отново и отново, стъпкваха го в калта, смесваха го с калта. Да, той беше още жив, усещаше всеки съкрушителен удар. Тялото му, създадено за вечно съществуване, се вкопчваше в живота, дори когато вече беше само кърваво тесто. И накрая — смъртта!…

Но това беше невъзможно! Не можеше да има такива спомени! Всичко, което знаеше за своята смърт, беше от оплетения разказ на Джан. Спомените за предишния му живот свършваха даже преди това — Майлоу да заплоди Джан с химическия коктейл, съдържащ не само цялата му ДНК, но и всички негови спомени до този момент. Нямаше начин да си спомня как е умрял дни по-късно. Но кошмарът беше толкова ярък! Нервите му и досега се свиваха от отзвуците на последната агония. Разтресе се.