Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 66

Тя потръпна пресилено.

— Разкажи ми, моля те, май ще е интересно.

— Не, наистина не мога! — Тя пусна ръцете му и докосна превръзката. — Боли ли те?

— О-о-х! Да, особено когато правиш така!

— Хирургът каза, че ще имаш страхотно симпатичен белег по цялата буза.

— О, възхитително! Имаш ли за мен още някоя хубава новина? Да не би случайно да имам и гангрена?

— Аз пък си мисля, че белегът от дуел прави мъжа по-привлекателен.

— Повярвай ми, Андреа, белег от дуел с нищо не би допринесъл за твоята привлекателност — сериозно й каза той.

Тя се засмя и лекичко го целуна по устните.

— Глупчо. Жените не се дуелират. Само мъжете.

— Някоя жена трябва да е измислила това правило. Между другото, как е твоят брат?

— А, той ли? Ами добре е. Освен ръката.

— Много лошо ли съм го пробол?

Тя сви рамене и каза безгрижно:

— Както чувам, доста зле. Почти не си усеща ръката. Хирургът смята, че било само временно, но не е много сигурен. Дарси е побеснял.

Рин отпусна глава на възглавницата.

— Страхотно! — въздъхна той.

Андреа излезе и Рин заспа. Стресна се, когато се събуди — до леглото му седеше мъж, облечен в яркочервено расо. Носеше на главата си висока и издута червена шапка.

— Здравейте, млади човече. Аз съм кардинал Флюк.

Той му протегна ръка.

— Не се учудвам — каза Рин, стискайки ръката на мъжа.

Мъжът смръщи вежди за миг, после се усмихна милостиво.

— Доколкото разбирам, Робин, никога не сте бил кръщаван, нито приеман в лоното на църквата, затова се явявам при вас като настойник, ще ви помогна да се подготвите за светото кръщение, после и за конфирмацията.

Рин се загледа в нелепата фигура пред него. Пак му хрумна, че всичко, което му се случваше, е пряко внушение от една от програмите и все още е в убежището, потънал в дълбок управляван сън. Той каза:

— Много съм ви благодарен за проявеното внимание, кардинал Флюк, но не може ли друг път да се занимаваме с това? Вероятно забелязвате, че състоянието ми в момента не е най-доброто и съм твърде уморен.

— Няма по-добро време да се устремите към спасителните обятия на църквата, Робин. Какво би станало, ако внезапно раната ви се влоши и след няколко дни умрете от треска? Къде ще бъдете цяла вечност, ако умрете некръстен?

„Ама че начин да се вдъхне бодър дух на болен!“, каза си Рин. Опита се да си припомни каквото знаеше за римокатолическите догмати.

— В чистилището ли? Не. — Той се намръщи. — Това не е правилният отговор. Преддверието на ада, така ли беше?

— Да, преддверието — потвърди кардинала, отново навъсен. — За да избегнете тази участ, трябва да бъдете кръстен в името на Исус Христос, нашия Спасител.

— Спасител… ясно! — бавно каза Рин. Дразнеше се, че този човек беше прекъснал съня му. — Учил съм и за вашата религия.

— Значи приемате Исус Христос като ваш спасител и ще се прекланяте пред него като такъв?

Рин поклати глава.

— Както казах и на дука, учил съм за множество различни религии и нито една от тях не ми се стори особено привлекателна. Според думите на един от моите учители, религията или по-скоро сблъсъците между привържениците на различните религии, или даже секти на една и съща религия, може би са най-големите причинители на нещастия в човешката история. След болестите, разбира се.