Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 65

— Искате ли нещо за пиене? — обади се баронът.

— Ъхъ — изграчи Рин.

Баронът му помогна да седне в леглото, а слугата припряно приближи с голяма чаша в ръка.

— Това е вино, смесено с билка за успокояване на болката — каза му баронът, докато Рин жадно надигна чашата.

— Ужасно съжаляваме! — каза дукът. — Синът ми ще бъде жестоко наказан… щом здравето му се подобри.

Рин върна чашата на слугата и се облегна на възглавниците.

— Бих ви посъветвал да не правите това. Вашият син и сега ме мрази прекалено силно.

— Не мога да го оставя да се измъкне просто така, Робин. Той едва не ви уби… Вас, моя почетен гост и…

— … ценен съюзник — довърши Рин вместо него. — Не се притеснявайте. Аз не свързвам действията на вашия син с любезното ви държане към мен.

Дукът като че ли си отдъхна малко.

— Но — продължи Рин, — щях да оценя, ако ме бяхте предупредили, че връзката ми с вашата дъщеря ще бъде приета като оскърбление в някои среди.

— Уверявам ви, Робин, единствената „среда“, която смята това за оскърбление, е моята съпруга, а тя не влиза в сметката.

— Нима? — Рин посочи превръзката на лицето си. — Боя се, че не мога да се съглася с вас. Вашият син очевидно е под нейно влияние, а сигурно има и други поддръжници.

— Ами да… няколко — призна дукът. — Но не мислете повече за нея и моя син. Обещавам ви, че никой от тях няма да създава нови неприятности. Вие сте под мое покровителство.

— Това ме кара да се чувствам много по-добре — сухо каза Рин.

На лицето на дука се появи страдалческо изражение.

— Кажете ни, Робин — бързо се намеси баронът, — как успяхте да достигнете такова майсторство със сабята? Разказахте ни, че сте живял сам във вашия подводен свят, ако не броим Елоите. Такива същества едва ли биха си дали труда да ви обучават на фехтовка или пък да ви бъдат учебни партньори?

Рин се усмихна на представата как някой от Елоите би изглеждал като партньор по фехтовка.

— Не, естествено не от Елоите — каза той. — Намерих програма за тренировки в библиотеката още като съвсем малък. — Не им каза, че фехтовката го привличаше още откакто за първи път гледа „Приключенията на Робин Худ“. — Моят противник беше само холографско изображение. Много е трудно човек да се усъвършенства във фехтовката, когато партньор му е една сянка. В сравнение с това боят с вашия син беше смешно лек.

Дукът и барона се спогледаха.

Когато те си отидоха, влезе Андреа. Лицето й изобразяваше измъчена загриженост.

— Бедничкият ми ти, как се чувстваш? — попита тя наведена над него.

— Като някой, на който са му нарязали лицето със сабя — каза й той.

Даже гледката на люлеещите се пред очите му гърди не го ободри много, макар че болката вече спадаше. Може би билката във виното наистина помагаше. Тя стисна ръцете му.

— Брат ми е абсолютно чудовище. Винаги е бил такъв. Какви неща ми правеше, когато бяхме малки… не бих могла да говоря за тях!