Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 24

— Братя мои повелители — започна той, макар да се обръщаше само към Ел Рашад, — мога ли да направя следното предложение? Както знаете, „Господарят Мордред“ е в лошо състояние в сравнение с вашите кораби и все повече се превръща в пречка за вашето начинание. Ами че вие още преди няколко дни щяхте да стигнете до целта, ако не се бавехте заради жалките тридесет мили в час на „Господаря Мордред“. Затова, заради общото благо, предлагам да се оттегля от експедицията и бавно да се върна на север. Когато вече няма да сте спънати от моя нещастен кораб, търсенето на голямата морска станция ще потръгне забележимо по-бързо. Жалко, аз и хората ми ще пропуснем възможността да използваме техническите богатства, които тази станция, разбира се, съдържа. За съжаление като че се налага да направя тази жертва за успеха на вашето велико начинание.

Ел Рашад каза рязко:

— И дума да не става. „Господарят Мордред“ остава с нас. Загубихте гласуването. А търсенето ще продължи, докато намерим станцията. Причината да свикам това съвещание е предложението ми да се разделим на две групи, щом стигнем района на Антарктика. Така много по-бързо ще претърсим крайбрежните води на ледения континент.

Дук дьо Люсан кипна. Ел Рашад нямаше да се успокои, докато всички не пукнат от глад или не замръзнат. И заради какво? Заради нещо абсолютно безсмислено.

— Ел Рашад, трябва да се вслушвате в доводите на разума! — гръмко каза той. — Разчитате на чудо. Може би тази станция все пак е съществувала преди векове, но шансовете тя и обитателите й да са оцелели са изчезващо малки. По дългия си път насам срещнахме ли поне един морски комплекс или станция? Не! Предполагам, че отдавна са унищожени от Небесни Господари или от морски червеи, главоноги и други чудовища, които сега благоденстват из океаните.

Ел Рашад го удостои с яростен поглед.

— Ако си бяхте направил труда да погледнете океана, щяхте да видите, че признаците на морската пустош намаляват с напредването ни на юг. Очевидно е, че причина за това са по-ниските температури. Затова и шансът станцията да е оцеляла невредима са много високи, защото е още по на юг. Не, дук дьо Люсан, търсенето ще продължи, а вие и „Господарят Мордред“ ще участвате в него до края!

Дукът се усмихна насила и кимна на Ел Рашад.

— Разбира се, преславни повелителю. Както наредите.

Отново му се налагаше да помисли — каква все пак беше истинската причина Ел Рашад толкова решително да задържа него и кораба му като част от експедицията? Смътно и много неприятно подозрение се зараждаше в ума му. Страхуваше се, че Ел Рашад възнамерява да използва „Господаря Мордред“ като подвижен щит. Ако открият станцията, дукът ще бъде принуден да установи първия и предполагаемо водещ до бойни действия контакт, докато Ел Рашад и останалите чакат на безопасно разстояние, за да видят какво ще стане. Ако хората в станцията разполагат с оръжие от Старата Наука, „Господарят Мордред“ ще трябва да понесе удара, който вероятно ще означава края му. После удовлетвореният от проявата на мощ Ел Рашад ще направи крачката към помирение с обитателите на станцията и ще се опита да сключи сделка с тях за помощта им. Колкото повече обмисляше това, дукът виждаше тази вероятност като истинското обяснение. И нямаше какво да направи.