Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 22

Лицата на някои стари мъже, които мярна по улиците, наистина изглеждаха твърде стари и той гнусливо се опитваше да не си представя какви ли са телата им под навлечените роби. Вероятно и някои от жените бяха също толкова стари, но пред хора те напълно закриваха лицата си и дукът не можа да ги види. Мисълта за тялото на стара жена му се стори още по-отблъскваща и той бързо се отърси от нежеланите картини на въображението си.

Неговата група и придружителите им минаха през богато украсен портал, пазен от тежко въоръжени стражи и влязоха в личните покои на Ел Рашад. Дукът вече бе идвал тук, но пак не можа да се ориентира в кривулиците и завоите на покритите с килими коридори. Накрая стигнаха до залата, в която Ел Рашад се съвещаваше с другите владетели на Небесните Господари. По стените и тавана на залата бяха окачени ярки платове, които създаваха впечатлението, че човек се намира в огромна палатка. В средата на залата сред дебелите килими имаше ниска овална маса. Около нея се бяха разположили другите четирима владетели, седнали със скръстени крака на големи възглавници. До тях стояха съветниците им, а останалите им хора бяха край стените. Докато дукът вървеше към масата, другите владетели обърнаха погледите си към него. От мястото си начело на масата Ел Рашад се обади с глас, натежал от презрение:

— А, ето го най-после и нашия съюзник християнина. Вече се страхувахме да не би вашият планер да се е разбил трагично в океана.

„Вече се надявахте, така е по-правдиво“, каза си дукът, докато с мъка се настаняваше на възглавницата и кръстосваше крака. Ел Рашад не правеше никакви отстъпки спрямо различаващите се обичаи на своите гости. Според дука и това беше начин ненатрапчиво да им показва своето превъзходство. Барон Шпанг застана на мястото си точно зад дука.

Дук дьо Люсан успя да се усмихне весело на Ел Рашад, който както винаги беше великолепен в своите черни и кърваво червени одежди.

— Благодаря ви за загрижеността. Искрено съм трогнат.

Говореше на езика, общ за всички тях — Американо, смесица от някогашните испански и английски.

Ястребовото лице на Ел Рашад се опъна от явния сарказъм на дука, после владетелят плесна с ръце. Слуга или роб припряно излезе от пролука в драпериите с поднос в ръце. Той постави пред дука малка чаша с черна течност и чиния с квадратни бели парчета. Дукът вече знаеше от опит, че те са нетърпимо сладки. Угощението за другите владетели вече бе поднесено.