Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 26

Играчката бързо летеше към флотилията и Рин се колебаеше на кой от огромните въздушни кораби да кацне. Още се опитваше да избере, когато Играчката каза:

— Радарът откри седми летателен апарат в околността.

— Още един Небесен Господар ли?

— Не. Значително по-малък е. Виж. — Екранът примигна, после показа крехка конструкция с твърде дълги крила. В кабината отпред се виждаха хора.

— Искам да го огледам отблизо — заповяда Рин.

Дук дьо Люсан беше толкова разгневен от начина, по който завърши съвещанието, че не се сещаше за страха си от летенето докато планерът го отнасяше към „Господаря Мордред“. Той даже не реагира на разтревожения вик на пилота, но когато планерът рязко зави, привичният ужас на дука веднага си взе своето.

— Какво става? — кресна той. — Ще паднем ли?

— Сир, погледнете надясно! — изрева пилотът през рамо.

Дукът и барон Шпанг едновременно надзърнаха през прозорчето. Баронът изруга. Дукът прехапа устни и едва изграчи:

— Но какво е това?

До тях, само на няколко стъпки от края на крилото, летеше приличащ на сълза метален предмет. За дука най-невероятното в него беше, че въпреки немалките си размери, той нямаше криле. Всъщност нямаше никакви видими особености, освен няколко вдлъбнати отпред и отзад.

— Ел Рашад — простена дукът. — Изобретил е някакво тайно оръжие и ще ме унищожи с него!

— Това не може да идва от „Меча на исляма“ — каза барон Шпанг. — От нещата на Старата Наука е. Ако Ел Рашад притежаваше такъв апарат, той въобще нямаше да се занимава с експедицията.

Тайнственият заплашителен предмет внезапно изчезна.

— Отиде си! — облекчено викна дукът.

— Не — обади се пилотът след няколко секунди. — Точно зад опашката ни е. Толкова близо е, че нашите стрелци не могат да го нападнат, без да улучат и нас.

— И какво можем да направим? — попита Шланг.

— Нищо! — отговори пилотът.

Глава пета

Този път планерът така се стовари върху корпуса, че ги разтресе до мозъка на костите, пилотът очевидно повече следеше странната машина, която не изоставаше от тях. Зъбите на дука изтракаха от удара, усети вкуса на кръв в устата си. Накрая планерът спря подскоците си, но на стотици ярдове от пистата за кацане. Фигурките на техниците се сториха на дука потискащо дребни в далечината. Той чу отварянето на вратичката. Неговите рицари излизаха от планера.

— Сир, останете тук — каза Шпанг, докато разкопчаваше предпазния си колан.

— Не! — отсече дукът.

Чувстваше се като в капан. Ако има опасност да бъде убит, по-добре да е на открито. И той изскочи навън веднага след барона.

Загадъчната летяща машина се беше разположила само на двадесетина стъпки зад планера. Тя тихо бучеше. Звукът бавно затихна и нещото замря безмълвно. Дукът приклекна до планера. Двамата негови рицари се прикриваха, доколкото можеха, зад опашката. Бяха насочили пистолетите си към нашественика.

До рамото му баронът се обади сред свистенето на вятъра:

— Знаете ли, мисля си, че…

Прекъсна го отварянето на люк в средата на металния апарат. Дукът погледна назад. Техниците идваха към тях през разделящото ги пространство на корпуса. Надяваше се да са дали сигнала за обща тревога, който ще доведе горе и воини. Пак насочи вниманието си към нахлулия при тях апарат, точно навреме — от него се измъкна с краката напред един мъж.