Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 23

Подчертано пренебрегвайки храната и напитката, дукът пак се усмихна на Ел Рашад и каза:

— Надявам се, братко мой небесен завоевател, че причината да свикате тази среща е важна. Въпреки наслаждението от всяка възможност да съм с вас и другите наши братя, в момента съм доста зает с някои домашни грижи в „Господаря Мордред“ и затова вашата покана дойде в донякъде неудобно за мен време.

Ел Рашад каза остро:

— Вашите домашни проблеми, каквито и да са те, нямат никакво значение в сравнение с целите на нашето общо начинание.

Дукът сви рамене.

— Лесно ви е да говорите така, о преславни владетелю, но както ви е известно, „Господарят Мордред“ не е в блестящо състояние… — „Разпада се би било по-точно“, печално си каза той. — … и условията в кораба в момента не са особено добри. Моите хора, въпреки дълбоката си любов и несъмнената си лоялност към мен, започват да стават, хм, неспокойни.

Презрението проблясна в очите на Ел Рашад.

— Един опитен владетел на Небесен Господар не би трябвало да среща трудности в упражняването на властта си над поданиците.

„Да ти го начукам!“, помисли дукът, засегнат от упрека. Но в този момент заговори господарят Масатан. Както предишния път, той носеше великолепното си наметало от разноцветни пера, златната лента на главата му също бе окичена с пера. „На този сигурно не му е трябвал и планер, за да дойде тук, мърмореше си безгласно дукът. Само е плеснал с ръце…“

Явно, господарят Масатан искаше да изкаже същите оплаквания като дука. В „Господаря Масатан“ храната също опасно намалявала, а хората страдали от студа. Неколцина вече умрели. Не можело така да продължава, ставало прекалено.

Дукът се оживи. За разнообразие този път нямаше да се окаже сам срещу всички. Още повече го зарадва сгъстяващият се мрак по лицето на Ел Рашад. И пак си зададе въпроса колко е стар този мъж. Дукът нямаше по какво да отсъди, защото целия си живот бе прекарал сред хора, които външно не изглеждаха на повече от тридесет и пет. По лицето на Ел Рашад личаха дълбоките бръчки, но се виждаше, че не е толкова стар, колкото бяха някои от мъжете по улиците.

Сега говореше господарят Торес. Дукът съсредоточи вниманието си върху него. Като останалите владетели от Америка и господарят Торес беше от Висшия стандарт, имаше гладка кожа на лицето, но то приковаваше погледа с остро ъгловатите си очертания и свирепите очи. Торес носеше туника без ръкави, сякаш изтъкана от златни нишки и подобно на господаря Масатан имаше златен обръч на главата си. Кожата му се отличаваше и с дълбокия си бронзов тен, мускулестите му ръце като че току-що бяха лъснати с парцал.

Дукът със съжаление чу, че макар Торес също да има проблеми, той гласува за продължаване на търсенето. После и принц Каракас каза мнението си (в сравнение с другите беше облечен много скучно — цял, от глава до пети гладък тъмносив костюм), като почти повтори думите на Торес. Дукът го напсува безмълвно. Трима срещу двама в полза на Ел Рашад. Реши да опита отново…