Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 25

Погледна Ел Рашад и за миг очите им се срещнаха. Дукът се почувства като безпомощен гълъб, гледащ неумолимия полет на ястреба към него.

— Още веднъж настоятелно съветвам незабавно да се върнем в убежището! — каза програмата на Играчката.

— Аз пък казвам не. Оставаме тук — твърдо отвърна Рин.

Умът и тялото му звъняха от вълнение. Случило се бе нещо различно! И знаеше, че животът му никога вече няма да бъде същият. Скоро след като забеляза наближаващата флотилия Небесни Господари, той измисли план, но зависеше от поведението на програмата. Досега нещата вървяха добре — компютърът го подканяше да бягат, но явно не бе програмиран да поеме направо управлението на Играчката в такова положение. Възможно бе и програмистът — несъмнено някоя друга програма — просто да не е предвидил подобно положение.

Небесните Господари скъсяваха разстоянието съвсем бавно. Рин беше сигурен, че могат да летят и по-бързо, но някаква причина ги караше да поддържат тази ниска скорост. Усещаше нетърпение.

— Колко им остава до твоята проклета граница? — попита той.

— По-малко от половин миля — каза компютърът. — Рин, наистина трябва да се махнем. Защо не се потопим? Струва ми се, че ловът, би бил добър днес.

Рин не успя да въздържи смеха си. В женския глас се бяха промъкнали подмазвачески нотки. Самоувереността му укрепваше. Беше хванал програмата за нейните несъществуващи ташаци.

— Издигаш се. До височина пет хиляди. После я поддържаме.

Програмата възрази, но изпълни заповедта. Играчката се издигаше бързо.

— А сега колко им остава до границата? — попита той, когато Играчката достигна посочената височина.

— Три от въздушните кораби вече навлязоха в територията ни. Другите два ще направят това всеки момент — неохотно му каза програмата.

Рин кресна от радост и заудря с юмруци по облегалките на креслото.

— Тръгвай напред. Бавно. Да речем, с петдесет мили в час.

— Категорично не те съветвам да предприемаш подобни действия! — каза програмата, макар че вече изпълняваше заповедта.

Рин гледаше екрана като омагьосан, а Играчката летеше към приближаващите Небесни Господари. И те все по-силно го впечатляваха с размерите си. Бе ги научил още от историческата си програма — дълги над една миля и към хиляда стъпки в най-широката си част, но това въобще не го бе подготвило за гледката.

Увеличаваше изображението на Небесния Господар точно пред него, докато не запълни екрана. Сега различаваше подробности — множеството оръдейни кулички и лъскавите като стъкло плочки, които май покриваха почти изцяло горната част на корпуса. Порови в паметта си и откри отговора — те бяха слънчеви батерии, основният източник на енергия за Небесните Господари. Съдържаха вещество, създадено с генно инженерство, което приличаше на хлорофила и превръщаше слънчевите лъчи направо в електричество.