Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 127

— Не… недей.

Принцът се усмихна и прибра кинжала.

— Правилно. Тази свиня трябва да умре бавно. Да вървим.

Дукът изненадано вдигна глава, когато влязоха в големия склад, избран от него за щаб и жилище. Лежеше изтегнат върху купчина парашутна коприна. Наблизо нещо къркореше в котле, окачено над малък огън. Дукът забеляза в какво състояние е туниката на Джан, повдигна вежда и се обърна към своите син и дъщеря:

— Я виж ти. Какви щуротии сте правили вие двамата с нея?

Принц Дарси каза на баща си коя е пленничката им. Дукът се надигна от ложето си и я изгледа с изумление.

— Добре, добре… Имах смътни подозрения, когато те видях за първи път, но ми се стори невероятно. Представях си Небесната Жена някак по-величествена.

— Какво смяташ да правиш с нея? — попита принцесата.

Дукът въздъхна.

— Ще я екзекутираме, разбира се. Макар че е жалко да се похабява такава красота. — Той се усмихна тъжно на Джан. — Знаеш ли, почти бях готов да се съглася с молбата на Ламон. Колко жалко!

Опитвайки се да прояви смелост, Джан каза рязко:

— Щом ще ме убивате, нека свършим с това по-бързо.

— И точно как ще я екзекутираш, татко? — попита принцът.

— Смятам, че смърт чрез обезглавяване е подходяща, ако вземем предвид обстоятелствата — каза дукът, като подръпваше брадичката си.

— Твърде бързо е — възрази принцесата.

— А ти какво би предложила, котенцето ми? — сухо се осведоми дукът. — Да я заровим до шията в мравуняк? Да я набучим на копие и бавничко да я опечем? Би трябвало да си припомниш, че не сме диваци. Като наш достоен противник тя заслужава и достойна смърт.

— Брей, какъв късмет извадих! — каза Джан.

Принцесата й хвърли бърз поглед и каза:

— Добре де, отсечете й главата, но си мисля, че така ще се отърве прекалено леко.

— Мила моя, виждам, че ти е присъща човечността, която притежаваше твоята непрежалима покойна майка — каза дукът. Обърна се към Джан: — Е, това е! Твърде нещастно стечение на обстоятелствата, но съм обвързан от нашите традиции. — Погледна разголените й гърди и добави: — Ако съдбата не ни беше направила врагове, бих се радвал да те опозная по-отблизо.

— Сигурна съм, че щеше да ви хареса — каза му Джан.

— Ах, какво да се прави?… Изведете я навън и изпълнете тази злощастна необходимост. Но първо се уверете, че брадвата наистина е остра.

Джан усети как омекват коленете й, когато я подкараха навън. Маската на смелост, с която прикриваше страха си, започна да се пропуква. Никак не харесваше идеята да й отсекат главата. Естествено, не би й харесвала никаква друга форма на екзекуция, но обезглавяването беше на първите места в списъка на най-нежеланите преживявания. Какво й предстоеше да усети? И колко щеше да продължи? Представяше си най-лошото… ами ако дори за миг остане в съзнание, когато й отсекат главата? Повръщаше й се.

Пред склада се натъкнаха на Ламон, който първо много се учуди, че я среща на това място, после изведнъж се разтревожи. Джан си позволи за малко искрица надежда, но осъзна, че той не би могъл да й помогне.